Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 7

Придвижи се малко навън, за да вижда по-добре, и непознатата я прониза с поглед.

— Здравейте. Мога ли да ви помота?

— Мислех си… Бих искала чаша капучино и купичка супа, ако обичате.

В очите на Миа се изписа раздразнение и сякаш бе готова да изпрати Нел обратно зад полиците.

— Със супата мога да се справя. Днес имаме крем супа от омари. Боя се, че машината за еспресо е свръх възможностите ми.

Нел погледна към красивата машина, изработена от мед и месинг, и леко потръпна.

— Мога и сама да си го направя.

— Знаеш как се борави с това нещо?

— Да, разбира се.

Миа се замисли, даде знак на Нел и тя бързо се озова зад тезгяха.

— Мога да направя едно и за вас.

— Защо не? — „Малко смело зайче“, помисли си Миа, докато наблюдаваше как Нел се заема с машината. — Какво те води насам? На екскурзия ли си?

— Не, о! — Нел поруменя, сещайки се за раницата си. — Не, просто разузнавам. Търся работа и квартира.

— А!

— Извинете, знам, че звучи невъзпитано, но подслушах… разговора ви. Ако правилно съм разбрала, вие сте в затруднено положение. Мога да готвя.

Миа остана загледана в машината, докато започна да излиза пара и се чу съскане.

— Наистина ли?

— Много добра готвачка съм. — Нел й предложи чаша кафе с пяна. — Занимавала съм се с доставка на храна по домовете, работила съм във фурна за хляб и като сервитьорка. Умея да приготвям храна и да я сервирам.

— На колко години си?

— На двадесет и осем.

— Имаш ли криминално досие?

Нел почти избухна в смях, за миг в очите й се появиха закачливи пламъчета.

— Не, досадно честна съм, надеждна работничка и готвачка с фантазия. — „Недей да бръщолевиш, недей да бръщолевиш!“, заповяда си тя, но като че ли не можеше да спре. — Имам нужда от работа, защото искам да живея на острова. Бих искала да работя тук, защото харесвам книгите и веднага щом влязох в магазина ви, атмосферата ми допадна.

Заинтригувана, Миа леко наклони плава:

— И какво беше усещането?

— Че тук ще ми се удаде възможност.

„Отличен отговор“, помисли си Миа.

— Вярващ ли във възможностите?

Нел се замисли.

— Да, бях принудена да свикна.

— Извинете. — До тезгяха се приближиха мъж и жена. — Бихме искали два мексикански сладкиша с глазура и два еклера.

— Разбира се, момент. — Миа се обърна към Нел: — Наета си. Престилките са отзад. По-късно ще обсъдим подробностите. — Отпи от капучиното. — Браво! — похвали я и й направи път. — О, как се казваш?

— Нел. Нел Чанинг.

— Добре дошла на остров Трий Систърс, Нел Чанинг.

Миа Девлин управляваше кафенето така, както управляваше живота си. С вроден вкус и до голяма степен — за свое собствено удоволствие. Беше хитра бизнес дама, която обичаше да печели. Но винаги сама вземаше решенията си. Отхвърляше всичко, което я отегчава, и преследваше това, което я интересува. В момента Нел Чанинг я бе заинтригувала.

Ако Нел бе преувеличила с уменията си, Миа би могла да я уволни също толкова бързо, колкото я бе наела, и нямаше да съжалява. Би могла да й помогне да си намери работа другаде. Не би отнело много време и не би попречило на бизнеса й.