Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 8

Беше предприела тази стъпка само защото нещо у Нел я бе привлякло, когато сините й очи бяха срещнали нейните.

„Наранена невинност.“ Това бе предположението на Миа в първия миг, а тя безрезервно се доверяваше на първите си впечатления. „Както и дарба — помисли си тя, — въпреки че самоувереността й е малко разклатена.“

Щом се преоблече и започна работа в кафенето, Нел се ориентира в обстановката.

Миа я наблюдаваше през целия следобед и забеляза, че добре се справя с поръчките, с клиентите, с касата и с мистериозната кафе машина.

Би трябвало да я накара да промени начина си на обличане. Износените джинси бяха нещо обичайно на острова, но според Миа бяха твърде старомодни.

Доволна, Миа влезе в кухнята на кафенето. Направи и впечатление, че плотовете и приборите са чисти. Джейн не умееше да подрежда, въпреки че носеше повечето сладкиши вече приготвени.

— Нел?

Нел, която бе застанала до загорялата фурна и я изстъргваше, се сепна и рязко се обърна. Бузите й поруменяха, когато погледна към Миа и младата жена до нея.

— Да не би да те стреснах? Това е Пег. Тя работи втора смяна — от два до седем.

— О, здравей!

— Здравей! Господи, не мога да повярвам, че Джейн и Тим просто заминават. Ню Йорк! — В гласа на Пег се доловиха нотки на завист. Беше ниска и наперена, с изсветляла от слънцето гъста къдрава коса. — Джейн правеше страхотни кифлички с боровинки.

— Да, но нея и боровинковите й кифлички вече ги няма. Сега трябва да говоря с Нел, така че се налага ти да се грижиш за кафенето.

— Няма проблем. После ще си поговорим, Нел.

— Нека отидем в офиса ми да обсъдим подробностите. Лятно време работим от десет до седем. През зимата съкращаваме работното време и затваряме в пет. Пег предпочита следобедната смяна. Обича да ходи на партита и не може да става рано. Във всеки случай ще имам нужда от теб сутринта, преди да започнем да сервираме в десет.

— Това ме устройва. — Нел последва Миа нагоре по едно друго стълбище. Осъзна, че не е обърнала достатъчно внимание — не бе забелязала, че магазинът има и трети етаж. Преди няколко месеца не би пропуснала такава подробност: би проверила цялата сграда, изходите. „Да се отпуснеш не означава да станеш нехаен“, напомни си тя. Трябваше да бъде готова по всяко време отново да избяга.

Минаха през голям склад с множество полици за книги, задръстен с кашони, и влязоха в офиса на Миа.

„Старото бюро от черешово дърво много й подхожда“, помисли си Нел. Предполагаше, че Миа се движи сред изискано общество. Тук имаше цветя, за които, изглежда, се полагаха доста грижи, малки късчета кристали и полирани камъни, поставени в стъкленици. Наред със стилните мебели имаше последен модел компютър, факс и полици с каталози на издателски къщи. Миа й посочи стол и седна зад бюрото.

— Е, вече прекара няколко часа в кафенето и видя какъв вид храна предлагаме — Всеки ден има сандвич „специалитет на заведението“, супа за деня и скромен избор от други сандвичи, два-три вида студени предястия, пасти, сладкиши, бишкоти. Преди оставях на готвачката да определя менюто. Съгласна ли си с това?