Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 5

Би било добре да си намери работа тук — като сервитьорка в трапезарията или камериерка. Работата бе на първо място в дневния ред. Но не се реши да влезе вътре и да се заеме с това. Имаше нужда от малко време, преди да пристъпи към действие.

„Вятърничава си — би казал Евън. — Твърде лекомислена си, за да се справяш сама в живота, Хелън. Благодари на Бога, че ме имаш да се грижа за теб.“

Гласът му звучеше толкова ясно в ушите й, че тези думи й подействаха потискащо и увереността, която бавно бе започнала да си възвръща, едва не я напусна. Обърна се решително и се отправи в противоположната посока.

Щеше да потърси проклетата работа, щом бъде готова за това, но първо искаше да поскита, преструвайки се на туристка, и да разгледа всичко. Когато опознаеше главната улица, щеше да се върне до колата и да обиколи целия остров. Дори нямаше да се отбие в туристическата агенция, за да купи карта.

Следвайки инстинкта си, тя придърпа нагоре раницата и пресече улицата. Мина покрай магазините за ръчно изработени сувенири, спирайки се пред витрините. Наслаждаваше се на хубавите неща и безцелно разглеждаше рафтовете. Някой ден, когато отново се установеше някъде, щеше да създаде свой дом точно както й харесва — пълен с дрънкулки и цветове.

Един магазин, в който продаваха сладолед, я накара да се засмее. Имаше кръгли стъклени масички и бели железни столове. На една от тях седеше семейство от четирима души, които се смееха, загребваха с лъжички сметаната и я разбъркваха с малките захарни пръчици, поръсени отгоре. Момче с бяла шапка и престилка седеше зад тезгяха, а момиче с плътно прилепнали отрязани джинси флиртуваше с него, докато умуваше какво да поръча.

Нел запечата сцената в съзнанието си и продължи.

Щом стигна до книжарницата, тя се спря и въздъхна. Домът й щеше да бъде пълен и с книги, но не колекция от редки оригинални издания, които никога няма да бъдат отворени и прочетени. Щеше да има стари, изподраскани книги, ново евтини романчета с лъскани корици, пълни със заплетени истории. Всъщност с това можеше да започне сега. Един булеварден роман нямаше да натежи много в раницата й.

Вдигна поглед от витрината към изписания с готически букви надпис върху стъклото — „Кафене — книжарница“. Това бе чудесно: би могла да порови из рафтовете, да намери забавно четиво и да го прегледа на чаша кафе.

Влезе вътре, усети аромат на цветя и подправки и чу музика на гайди и арфи. „Не само хотелът е вълшебен“, помисли си Нел в мига, а който прекрачи прага.

По тъмносините лавици имаше книги с най-различни цветово и форми. От тавана над главата й проблясваха малки светли петна, подобни на звезди. Тезгяхът, върху който се намираше касата, представляваше стар дъбов шкаф с издълбани крилати феи и лунни сърпове.

Зад него на висок стол седеше жена с тъмни, късо подстригани коси и лениво прелистваше книга. Тя вдигна поглед и намести очилата си за четене със сребърни рамки.

— Добро утро. Мога ли да ви помогна?

— Просто искам да разгледам, ако не възразявате.

— Приятно разглеждане. Уведомете ме, ако мога да ви помогна да намерите нещо.