Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 25

— Както желаеш. Аз ще направя следобедната обиколка на плажа.

— Много съм ти благодарна. — Рипли сложи слънчевите си очила и излезе.

Обичаше своето селце, реда в него. Що се отнася до нея, нищо не биваше да променя този ред. Нямаше предвид капризите на морето и времето — там властваха други, естествени сили.

През юни се очакваше свеж приток от туристи и летовници, времето ставаше горещо и пясъкът се нажежаваше. Това означаваше безкрайни дандании, пиянски сбивания, случайно загубени деца и неизбежните кавги между любовници. Но туристите, които празнуваха, напиваха се, скитаха и се караха, през лятото носеха долари на острова, които му помагаха да оцелее през студените, ветровити зими.

С удоволствие — е, не съвсем с удоволствие — би се занимавала няколко месеца с проблемите на придошлите, само за да запази мира на Трий Систърс. Неговите пет квадратни километра скали, пясък и пръст бяха нейният свят.

Изгорели от слънцето хора, залитайки, се движеха от плажа към селото, за да обядват. Не можеше да проумее какво кара човешките същества да се излягат на плажа и да се пекат като пъстърви на слънцето. Освен неудобството, абсолютната скука от това би я подлудила само след час.

Не че не обичаше плажа. Тичаше покрай вълните всяка сутрин и лете, и зиме. Ако времето позволяваше, завършваше бягането с къпане. Когато това не бе възможно, често отиваше в хотела и използваше предимствата на закрития басейн. Но предпочиташе морето.

Благодарение на това имаше стегнато атлетично тяло, което най-често бе облечено с жълтеникави шорти и тениска. Цветът на кожата й бе като на брат й, а очите — също така яркозелени. Имаше дълга кестенява коса, която най-често промушваше през отвора над каишките на бейзболната си шапка.

Чертите на лицето й бяха странна смесица — широка уста с леко издута горна устна, малък нос и тъмни извити вежди. Когато бе дете, външният й вид я караше да се чувства неловко, но с годините Рипли бе свикнала да живее с това лице и вече не се тревожеше заради него.

Влезе в кафенето, махна с ръка на Лулу и се отправя към стълбите. Ако имаше късмет, щеше да види що за птица е Нел Чанинг и да избегне срещата с Миа. Беше на три стъпала от нивото на кафенето, когато разбра, че този път късметът й няма да проработи.

Зад барплота бе Миа, както винаги — чудесна в ефирната си рокля на цветя. Косата й бе вързана на тила и все пак около лицето и се виеха безброй огнени къдрици. Жената, която работеше до нея, изглеждаше скромна и прекалено порядъчна. Рипли мигом изпита повече симпатия към Нел. Пъхна палци в задните си джобове и с наперена походка се отправи към бара.

— Заместник-шериф Тод — наклони глава Миа и погледна надолу, — какво ви води насам?

Рипли не й обърна внимание, а започна изпитателно да оглежда Нел.

— Ще поръчам от специалната супа за деня и един сандвич.

— Нел, това е Рипли, нещастната сестра на Зак. Щом тя дойде на обяд, със сигурност можем да смятаме, че адът е замръзнал.