Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 162

Рипли прехапа устни, обзета от тревога. Ризата му бе напоена с кръв. Кимна и извади оръжието си.

— Каквото можеш да сториш — обърна се тя към Миа, — ще го приложим.

Навлезе в гората след брат си.

Нощта бе непрогледна. Нел тичаше като диво животно, преминавайки през храсталаци и прескачайки паднали клонки. Ако успееше да се скрие от погледа му, щеше да направи кръг през гората и да се върне при Зак. Помоли се с цялото си същество да е жив.

Чуваше стъпките на Евън зад гърба си и усещаше, че я настига. Дишането й бе учестено от умора и страх, а неговото й се струваше напълно спокойно и равномерно.

Зави й се свят и за миг изпита желание да се свлече на колене. Потисна го и продължи, препъвайки се. Този път нямаше да бъде победена.

Изведнъж тялото му се блъсна в нейното и я повали на земята. Тя се претърколи и го ритна, в отчаян опит да се освободи от него, но застина, когато той сграбчи косите й и притисна върха на ножа към гърлото й. Нел почувства тялото си празно и отпуснато като на кукла.

— Защо просто не го направиш? — едва промълви тя. — Хайде — сложи край на всичко!

— Ти избяга от мен. — Тонът му издаде по-скоро недоумение, отколкото гняв. — Избяга.

— И ще продължа да бягам, докато не ме убиеш. Предпочитам да умра, отколкото да живея с теб. Веднъж вече умрях, така че — направи го! Не се страхувам от теб.

Почувства как острието се плъзна по кожата й. Щом чу стъпки, той я принуди да се изправи.

Дори с нож, опрян до гърлото, Нел изпита радост, когато видя Зак. Жив. Тъмното петно на ризата му се открои на слабата звездна светлина. Но беше жив и нищо друго нямаше значение за нея.

— Пусни я! — Зак зае позиция за стрелба и хвана пистолета с две ръце. — Пусни ножа и се отдръпни от нея!

— Ще прережа гърлото й. Тя ми принадлежи, така че няма да се поколебая.

Евън отмести поглед от Зак към Рипли и Миа. Тримата бяха застанали в полукръг.

— Ако я нараниш, няма да си тръгнеш жив оттук.

— Нямате право да се бъркате в отношенията между съпрузи. — Думите му прозвучаха почти трезво, сякаш зад лудостта му се криеше зрънце здрав разум. — Хелън е моя съпруга. По закон, по морал, за вечни времена! — Побутна брадичката й нагоре с острието. — Хвърлете оръжията и си вървете! Това е моя работа.

— Не мога да се прицеля добре — задъхано каза Рипли. — Светлината не е достатъчна, за да бъда сигурна.

— Не по този начин. Свали револвера, Рипли!

Миа протегна ръка:

— Без подобни щуротии.

Пръстът на спусъка я сърбеше. Виждаше ножа до шията на Нел и долавяше мириса на кръвта на брат си.

— Рипли — заговори отново Миа със спокоен, но настойчив тон, в един глас със заповедите на Зак към непознатия да хвърли ножа и да се отдръпне.

— Права си, по дяволите!

Зак не ги чуваше. Сякаш бяха престанали да съществуват. Единствената реалност за него бе Нел.

— Няма просто да те убия. — Държеше оръжието с непоклатима увереност и гласът му бе съвършено спокоен. — Ако й направиш дори драскотина, очаква те мъчителна смърт. Ще те прострелям в коленете, в топките и в стомаха. Ще стоя до теб и ще гледам как кръвта ти изтича.