Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 163

Зачервеното от гняв лице на Евън изведнъж пребледня. Явно бе прозрял, че Зак не се шегува. Беше доловил болката и жаждата за отмъщение в тях и се бе изплашил. Ръцете му затрепериха, но не помръдна от мястото си.

— Тя ми принадлежи.

Рипли и Миа стиснаха ръце. Нел почувства силната енергия, която излъчваха двете, и вълните на обич и ужас, струящи от Зак, който бе дошъл да я защити, въпреки че бе ранен.

Както никога досега, мъжът, чиито ръце я бяха сграбчили, излъчваше страх.

Тя бе Нел Чанинг — сега и завинаги, а човекът зад нея бе нищожество. Стисна в шепата си медальона, които й бе дала Миа. Талисманът завибрира.

— Принадлежа на себе си. — Почувства прилив на сили. — Само на себе си. И на теб — побърза да добави тя. Срещна погледа на Зак. — Вече не може да ме нарани. — Вдигна другата си ръка и докосна китката на Евън. — Пусни ме и ще отървеш кожата, Евън. Ще забравим за всичко това. Даваме ти шанс. Последен.

Дъхът му изсвистя зад ухото й:

— Глупава кучко, как можеш да си въобразяваш, че ще те пусна?

— Сам направи избора си. — Тонът й издаде съжаление. — За последен път. — Стиховете зазвучаха в главата й, сякаш винаги са били там и са чакали да ги отприщи. Не можеше да повярва, че някога се е страхувала от него. — За всички сторени злини — неведнъж, три пъти плати! От теб, след този нощен час, свободна съм навеки аз.

Кожата й засия като слънце, а в зениците й проблеснаха звезди. Ножът трепна до шията й и падна на земята. Последва сподавен вик, след който Евън се свлече зад нея.

Дори не се обърна да го погледне.

— Не го убивай — прошепна тя на Зак. — Не по този начин. Ще се чувстваш виновен. — Долови настървението му и се приближи към него, когато Евън простена. — И двамата ще се чувстваме виновни. Той вече не представлява заплаха. — Докосна гърдите на Зак и усети, че сърцето му бие неудържимо. — Толкова е жалък!

Евън се гърчеше на земята, сякаш го бяха пронизали безброй стрели. Лицето му бе мъртвешки бледо.

Зак отпусна револвера и обви здравата си ръка около раменете на Нел. Притисна я към себе си за миг, а тя преплете пръсти с тези на Миа и кръгът се затвори.

— Остани с тях — каза й Зак. — Аз ще се справя с него. Няма да го убия. Ще страда повече, ако остане жив.

Рипли проследи с поглед брат си, когато пристъпи към свития на кълбо мъж и извади белезниците. Трябваше да му позволи сам да свърши това.

— За две минути ще закопчае жалкото нищожество и ще му прочете правата, а после ще отидем в болницата. Не знам колко сериозно е ранен.

— Аз ще го откарам. — Нел погледна кръвта на Зак по ръката си и сви юмрук. — Ще остана с него.

— Смелостта разваля магията. — Миа протегна ръка и докосна талисмана. — А любовта създава друга. — Притегни Нел в прегръдката си и силно я притисна. — Ти успя, малка сестричке. — Обърна се към Рипли: — А ти намери съдбата си.

Преди да се зазори след нощта на Вси светии, дълго след като фенерите бяха угасени, Нел седеше в кухнята на жълтата си къща и държеше ръката на Зак в своята.

Беше побързала да се върне, за да заличи следите от случилото се и от това, което би могло да се случи. Беше отстранила задържалата се отрицателна енергия и бе запалила свещи и тамян.