Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 107

— Може би е трябвало да минеш през всичко това, за да стигнеш, където си сега.

— Може би. — Светлината, която минаваше през телескопа, затрептя и очите й се замъглиха. — Имам усещането, че винаги съм се стремяла насам. При всяко преместване в детството си се оглеждах наоколо и си мислех: „Не, не е това. Все още не е.“ В деня, когато пристигнах с ферибота и съзрях острова, разбрах, че моето място е тук.

Зак повдигна ръката й, чиито пръсти бяха преплетени с неговите, и я целуна.

— В деня, когато те видях зад щанда в кафенето, и аз разбрах това.

Нагоре по ръката й премина тръпка, която я прониза право в сърцето.

— Имам сериозни проблеми, Зак — Не мога да бъда напълно откровена за тях. Не искам да обърквам и твоя живот.

— Стигнал съм твърде далече, Нел. Прекалено късно е да се тревожа за това. Влюбен съм в теб.

Нова тръпка премина през тялото й.

— Има толкова много неща, които не знаеш, че само едно от тях е достатъчно, за да промениш мнението си.

— Явно не вярваш в силата на чувствата ми.

— О, не е така! — Нел издърпа ръката си и се изправи. В решителни моменти предпочиташе да бъде на крака. — Има и нещо друго, което трябва да ти кажа и не очаквам да ме разбереш и да го приемеш.

— Клептоманка си.

— Не.

— Таен агент на нелегална китайска групировка.

Нел се разсмя:

— Не, Зак…

— Почакай, имам още едно предположение. Ти си една от онези поклоннички на „Стар трек“, които знаят наизуст диалозите от всички епизоди.

— Не, само от първата поредица.

— Е, добре тогава — предавам се.

— Аз съм вещица.

— О, знам това.

— Не използвам думата като евфемизъм за непоносим характер — нетърпеливо каза Нел. — Имам предвид в буквалния смисъл. Магии, заклинания — такива неща. Магьосница.

— Да, разбрах го, когато танцуваше гола на моравата и излъчваше светлина — като свещ. Нел, прекарал съм целия си живот на Трий Систърс. Нима очакваш да бъда смаян или да се кръстя, за да се пазя от злото?

Не бе сигурна дали изпита облекчение или разочарование от реакцията му и се намръщи.

— Предполагах, че това ще те подразни.

— Само за момент — призна Зак. — Но щом живея с Рип, подобни неща не могат да ме шокират. Разбира се, тя не се занимава с това от години. Ако ми беше казала, че си ми направила любовна магия, може би щях малко да се ядосам.

— Разбира се, че не съм. Дори не знам как се прави. Просто… в момента се уча.

— Нещо като магьосница — чирак. — Двамата се развеселиха и Зак се изправи. — Предполагам, че не след дълго Миа ще те посвети в тайните на занаята.

„Нищо ли не може да изненада този човек?“

— Преди няколко нощи накарах Луната да слезе ниско.

— Какво значи това, по дяволиите? Все едно. Не разбирам много от метафизика. Аз съм обикновен човек, Нел.

Зак прокара длани нагоре и надолу по ръцете й, което й подейства едновременно възбуждащо и успокояващо.

— Не, не си.

— Поне съм достатъчно разумен, за да осъзная, че стоя тук с една хубава жена и хабя напразно лунната светлина. — Наклони се, притегли я към себе си и жадно впи устни в нейните.