Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 109

Четиринадесета глава

Рипли спря патрулната кола и погледна Нел, която разтоварваше сладкиши. Слънцето се бе спуснало ниско и поради студения североизточен вятър, който неприятно брулеше острова, повечето туристи се бяха сгушили в хотела и пиеха топли напитки.

Почти всички местни жители благоразумно се бяха настанили пред телевизорите или вечеряха. Самата тя с нетърпение чакаше да се прибере и да направи същото. Но не бе имала възможност да остане насаме с Нел от вечерта, когато тя бе почукала на вратата на къщата им.

— Или си закъсняла с днешната стока, или твърде рано зареждаш с утрешната — провикна се Рипли.

Нел вдигна кутията и се сгуши в подплатеното с овча кожа яке, което бе поръчала по пощата от континента.

— Днес се налага да заредя за втори път. Литературният кръжок, който Миа води, подновява дейността си след лятното прекъсване. Първата сбирка е тази вечер.

— О да! — Рипли слезе от колата. Беше със старо и доста износено шушляково яке и кубинки. Вместо бейзболната шапка, сега носеше плетена от черна вълна. — Имаш ли нужда от помощ?

— Не бих отказала. — Доволна, че не долови следи от враждебност, Нел посочи с лакът към втория кашон. — Освежителни напитки за сбирката. Ще присъстваш ли?

— Няма шанс.

— Не обичаш ли да четеш?

— Напротив, обичам да чета, но не обичам групите. Те се състоят от членове — обясни тя. — А членовете почти винаги са хора. Сега стана ли ти ясно?

— Хора, които познаваш — отбеляза Нел.

— Това ми дава солидно основание. Тези групи са като кокошки в кокошарник, които прекарват времето си в разнищване на последните клюки, а обсъждането някоя книга е само претекст да излязат вечерта от къщи.

— Откъде знаеш, щом не си член на клуба?

— Нека да кажем, че имам шесто чувство за тези веща.

— Добре. — Нел нагласи кашона, за да може да разпредели правилно тежестта, докато се отправяха към задния вход. Въпреки лошото време, босилекът на Миа все още бе яркочервен като през юли. — Това ли е причината за нежеланието ти да бъдеш посветена в професията? Че трябва да се приобщиш към група?

— Струва ми се доста основателна причина. Освен това не бих се обвързала с нещо, което е започнало триста години преди моето раждане. — Силен порив на вятъра развя косите й, вързани на конска опашка, която приличаше на черен камшик. Тя не обърна внимание на тава и на студа, който се опитваше да се промъкне под якето!

— Мисля, че всеки проблем може да бъде решен и без зловещо кикотене над някакъв казан. А и не искам хората да се питат дали няма да долетя на метла, с островърха черна шапка на главата.

— Не мога да оспоря първите две причини. — Нел отвори вратата и влезе в примамливо топлото помещение. — Но не приемам последните. Никога не съм чувала Миа да се кикоти като вещица от приказките и не мисля, че хората на острова очакват да я видят, яхнала метла.

— Аз не бих се изненадала, ако я видя. — Рипли влезе в книжарницата и кимна на Лулу. — Здравей, Лу!

— Рип? — Лулу продължи да нарежда сгъваемите столове. — Решила си да се присъединиш към нас?