Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 106

— Защо все още обвиняваш себе си?

Въпросът я свари неподготвена. В първия миг озадачено втренчи поглед в него:

— Не знам. — Приближи се и седна на съседния стол.

— Нека следващата ти стъпка бъде да престанеш да търсиш вината у себе си. — Зак каза това спокойно и отпи глътка бира. Все още бе малко ядосан на Нел, но у него назряваше нов гняв към непознатия мъж, който я бе наранил така жестоко. Помисли си, че по-късно би могъл да го излее върху боксовата круша на Рипли. — Защо не ми разкажеш за семейството си? — предложи и й подаде да отпие от бирата. — Вече знаеш, че майка ми изобщо не умее да готви, а баща ми обича да снима интересни неща с новия си фотоапарат. Израснали са тук, на острова, оженили са се и имат две деца. Със сестра ми се познаваш лично.

— Баща ми служеше в армията. Беше подполковник.

— Значи си била дете на военен. — Нел поклати глава, когато й предложи бира, и той отпи още една глътка. — Видяла си доста свят, а?

— Да, често се местехме. Баща ми обичаше да получава нови назначения, да се справя с нови неща. Беше добър човек, много уравновесен, с чудесна топла усмивка. Обичаше старите филми на Маркс Брадърс и сандвичи с фъстъчено масло. Боже мой! — Гърлото й се сви от мъка, гласът й заглъхна и сякаш в стомаха й се отвори кървяща рана. — Мина толкова време, а ми се струва, че е било вчера.

— Когато обичаш някого, не преставаш да мислиш за него. Аз все още понякога мисля за баба си. — Зак хвана ръката й и я задържа в своята. — Когато си спомня за нея, усещам ухание на мента и лавандула. Почина, когато бях на четиринадесет години.

Как бе успял да я разбере толкова добре? „Това е най-пленителното у него“, помисли си тя.

— Баща ми загина във войната в Залива. Мислех, че е неуязвим. Винаги ми се е струвал такъв. Всички казваха, че е добър воин, но аз си го спомням само като добър баща. Винаги ме изслушваше, когато чувствах нужда да му разкажа нещо. Беше честен и справедлив, със свои принципи, които имаха много по-голямо значение за него от общоприетите правила. Той… Господи! — Нел обърна глава, за да погледне Зак в лицето. — Направо съм поразена колко много приличаш на него. Истински би те харесал, шериф Тод.

— Съжалявам, че не съм имал шанс да го познавам. — Зак насочи телескопа към нея. — Защо не погледнеш да видим какво ще откриеш там горе?

Нел наведе глава към окуляра и заразглежда звездите.

— Прости ли ми?

— Да кажем, че имаме малък напредък в тази посока.

— Радвам се, че е така, защото в противен случай Рипли щеше да ме изрита.

— Страхотно я бива за това.

— Тя те обича. Винаги съм искала да имам брат или сестра. С майка ми бяхме много близки и мисля, че след загубата на баща ми се сближихме още повече. Но винаги съм искала сестра. Майка ми би ти харесала. Беше упорита, остроумна и обичаше да се шегува. Когато остана вдовица, започна свой собствен бизнес от нулата и успя да го направи преуспяващ.

— Прилича ми на някого, когото познавам.

Нел едва забележимо се усмихна.

— Татко казваше, че съм се метнала на нея. Зак, сега съм такава, каквато бях преди. Трите години помежду бяха временно отклонение. Не можеш да си представиш каква бях станала през това загубено време. Аз самата не мога да повярвам.