Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 105

— Ако имам място тук — каза Зак с внимателно премерен тон, — то е, защото съм го заслужил. Също като всички останали.

— Различно е, защото ти си имал солидна основа и градиш върху нея. Няколко месеца работих неуморно, за да заслужа своето място тук — и го постигнах, но това е различно.

— Добре, може би е така. Но ние с теб започнахме върху една и съща основа, Нел, що се отнася до нещата, които градяхме заедно.

Градяхме, помисли си Нел, а не градим. Щом бе решил да се преструва на непреклонен, неин бе изборът дали да държи на своето, или да направи първата крача. Реши, че едва ли е по-трудно, отколкото да изхвърчи с колата си от скалата.

— Три години живях с мъж, който ме нараняваше. Не бяха само шамарите и блъскането. Този вид рани не траят дълго. Но имаше и други. — Нел почувства нужда да си отдъхне за малко, за да разсее напрежението, което сковаваше гърдите й. — Непрекъснато потъпкваше увереността ми, самоуважението ми, смелостта ми, правото ми на избор. Правеше го толкова умело, че твърде късно осъзнах какво става всъщност. Не е лесно отново да изградиш тези неща — и все още не съм успяла напълно. Трудно бе да се реша да дойда на острова, трудно бе и да намина тази вечер. Не биваше да те допускам до себе си и нямах такова намерение, но близостта с теб ме караше отново да се чувствам нормална.

— Това е въведение към чудесна реч. Защо не седнеш и просто не ми разкажеш всичко?

— Направих каквото трябваше, за да избягам от него. Нямам намерение да се извинявам.

— Не искам това от теб.

— Няма да се впускам в подробности. — Тя се обърна, облегна се на парапета и се загледа в тъмното море. — Ще ти кажа, че сякаш живеех в някаква яма, която ставаше все по-дълбока и все по-студена. Винаги когато се опитвах да изпълзя, той ме блъсваше обратно надолу.

— Все пак си намерила начин.

— Няма да се върна обратно. Готова съм на всичко — да избягам, където и да е, но няма да се върна. Затова лъжех, заблуждавах, дори наруших закона. И те нараних. — Нел се обърна. — Съжалявам единствено за последното. — Каза това предизвикателно, почти гневно, обърната с гръб към него, здраво стиснала парапета с ръцете си.

„Ужасът и смелостта се борят в нея“, помисли си Зак.

— Мислиш ли, че не бих те разбрал?

— Зак. — Нел вдигна ръце, после ги отпусна. — Самата аз все още не мога да си го обясня. Когато го срещнах, аз бях слабохарактерна. Не бях жертва, която чака да бъде експлоатирана. Семейството ми беше здраво и стабилно, имах добро образование, бях независима и помагах в семейния бизнес. Преди това имаше други мъже в живота ми. Нормални връзки, но нито една по-сериозна. После бях манипулирана, малтретирана и впримчена в клопка.

„Горкото момиче!“, помисли си Зак, както когато бе започнала да се държи странно в кафенето.