Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 104

— Не бях сигурна дали наистина съм чула, че някой чука. Вдигах гири, а и бях пуснала музика.

— Надявах се да разговарям със Зак.

— Да, точно това си помислих. Здравата си го ядосала, а това изисква доста голямо усилие. Аз от години се опитвам и не успявам, но ти навярно имаш вроден талант.

Нел пъхна ръка в джоба си и стисна тюркоаза. Трябваше да мине през охраната, за да стигне до целта.

— Знам, че ми е ядосан, и с пълно право. Но нима нямам право да се извиня?

— Разбира се, само че ако започнеш да се задавяш от ридания и молби, ще ядосаш мен. А аз съм много по коравосърдечна от Зак.

— Нямам намерение да хленча и да умолявам. — Докато пристъпваше напред, Нел започна да губи самообладание. — А и не мисля, че Зак би искал да посредничиш помежду ни. Аз също не искам.

— Радвам се за теб. — Доволна, Рипли се отместя, за да пусне Нел вътре. — На задната веранда е. Гледа мрачно през телескопа и пие бира. Но преди да се качиш и да кажеш каквото и да било, ще ти кажа нещо. Зак би могъл да проучи произхода ти, да разнищи историята ти. Аз бих постъпила така. Но той е човек с принципи и не би го направил.

Чувството за вина, което се бе загнездило у Нел, когато Зак си бе тръгнал, започна още повече да я терзае.

— Би сметнал това за оскърбително.

— Точно така. Но аз нямам подобни скрупули. Помири се с него, иначе ще си имаш работа с мен.

— Разбрах.

— Харесвам те и уважавам хората, които се занимават с бизнес. Но когато си навлечеш гнева на някого от рода Тод, не можеш да се измъкнеш. Предупреждавам те честно. — Рипли се отправи към стълбите, които водеха към втория етаж. — Вземи си бира, като минеш през кухнята. Трябва да довърша докладите си.

Нел пропусна да вземе бирата, въпреки че с удоволствие би изпила голяма чаша с ледена вода, за да угаси пожара в гърлото си. Мина през доста разхвърляната всекидневна, после през също толкова разхвърляната кухня и се изкачи по външните стълби на верандата.

Зак седеше на голям стол, избелял от слънцето, стискаше бутилка бира между краката си и бе насочил телескопа към звездите.

Усети присъствието й, но си даде вид, че не я забелязва. Тя ухаеше на праскови и явно бе притеснена.

— Ядосан си ми — и си го заслужавам. Но знам, че държиш на честността и ще ме изслушаш.

— Може би утре ще бъда настроен за честност. Защо не наминеш тогава — за по-сигурно?

— Ще рискувам. — Нел се питаше дали той осъзнава колко много означава това за нея. — Да, излъгах. Често ми се е налагало, доста добре се справям и отново бих го направила. Трябваше да избирам между честността и оцеляването — и все още е така. Затова няма да ти кажа всичко, което искаш и заслужаваш да знаеш. Съжалявам.

— Ако между двама души няма доверие, няма смисъл да бъдат заедно.

— Лесно ти е да го кажеш, Зак. — Когато той откъсна очи от звездите и се обърна към нея, изгарящият му поглед я накара да се приближи. Сърцето й биеше лудо. Не изпитваше страх, че би могъл да я удари, само се боеше, че никога не ще пожелае да я докосне отново. — Така е, по дяволите, за теб е лесно! Ти имаш своето място тук. Винаги си го имал и не се налага да се бориш за него.