Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 102

— Едва ли би дошла чак тук да преследва някого. Няма ли поне едно свободно място за паркиране?

— Не се шегувам. Тази жена е нейна двойничка, като изключим косата и дрехите. Хелън никога не би облякла такъв ужасен пуловер. — Памела подаде глава през прозореца, като се стараеше да не изпуска пазара от погледа си. — Спри, Доналд! Трябва да се върна и да я погледна отблизо.

— Веднага щом намеря място за паркиране.

— Изглеждаше точно като нея — повтори Памела. — Толкова е странно, че ме макара да подскоча. Горката Хелън! Аз бях една от последните, които разговаряха с нея преди онзи ужасен инцидент.

— Повтори това поне сто пъти през първите шест месеца след катастрофата.

— Такова нещо не може да се забрави. — Памела изправи гръб на седалката и вирна нос. — Бях много привързана към нея. С Евън бяха чудесна двойка. Тя беше толкова млада, хубава и жизнена! Щом се случи нещо трагично като това, то те кара да осъзнаеш, че животът може да се промени само за миг.

Когато Памела успя да убеди съпруга си да се върнат до пазара, Нел вече изваждаше покупките и се колебаеше дали да приготви кускус, или да опита новия пикантен сос като добавка към нарязани на дебели парчета червени картофи. Реши да помисли по-късно, пусна албум ни Аланис Морисет на портативния стереокасетофон, който Зак й бе оставил, и се настани удобно с кулинарното списание.

Докато хрупаше ябълка, Нел извади бележника си и започна да нахвърли идеите, които и хрумнаха, след като прочете статията, посветена на артишока. После се прехвърли на рубриката за австралийските вина и обърна специално внимание на мнението на автора за най-добрите цени.

Звукът от приближаващи стъпки не я изненада неприятно. Напротив, изпита топло чувство, когато вдигна поглед и видя Зак да влиза.

— Не е ли малко рано за пазителя на реда и закони да сметне, че вече е приключил работата си за днес?

— Разменихме се с Рипли.

— Какво има в кутията?

— Подарък.

— За мен?

Нел отмести бележника, стана, бързо се приближи към плота и ахна от удивление. Изведнъж се почувства изпълнена с любов и привързаност към него.

— Кухненски робот! — С благоговение прокара ръка по кутията така, както някоя друга жена би докоснала палто от визон. — О, господи!

— Според майка ми, ако някой мъж подари на жена нещо, което се включва в електрически контакт, по-добре да си направи застраховка „Живот“. Но мисля, че в случая това правило не важи.

— Този е най-добрият на пазара. Отдавна мечтаех да си го купя.

— Няколко пъти забелязах, че го гледаш влюбено в каталога.

Нел се хвърли в прегръдките му и обсипа лицето му с целувки.

— Наистина нямам нужда от застраховка „Живот“. Страхотен е, страхотен е, страхотен е! — Тя завърши с шумна целувка, а после скочи от ръцете му и се зае да разопакова кутията. — Но е безбожно скъп! Не би трябвало — да приемам такъв скъп подарък просто така, без повод, но ще го направя, защото не мога да устоя на изкушението.

— Би било невъзпитано да откажеш. Освен това не е „просто така“. Един ден по-рано е, но няма значение. Честит рожден ден!

— Рожденият ми ден е през април, но няма да споря, защото… — Осъзна грешката си. Рождената дата на Хелън Ремингтън бе през април, а навсякъде бе записано, че Нел Чанинг е родена на деветнадесети септември. — Не знам къде е умът ми. — Дланите й се изпотиха и тя припряно ги избърса в джинсите си. — Толкова съм заета, че забравих за собствения си рожден ден.