Читать «Аутопсия» онлайн - страница 9

Хвърлих бегъл поглед във вградения гардероб и в голямата баня. Като изключим леглото, голямата спалня беше, общо взето, подредена и явно непобутната. Всичко подсказваше, че убиецът имаше modus operandi, който не включва кражбата и плячкосването.

Марино наблюдаваше един полицай от ОС, който отваряше чекмеджетата на скрина.

— Какво още знаеш за съпруга? — попитах аз.

— Той е аспирант в Шарлътсвил, през седмицата живее там и се връща вкъщи петък вечер. Уикенда прекарва тук, а в неделя вечер се прибира в Шарлътсвил.

— Каква е специалността му?

— Литература — отговори Марино, плъзгайки поглед по всичко друго в стаята, с изключение на мен. — Работи върху доктората си.

— На каква тема?

— Литература — повтори той, бавно разчленявайки думата сричка по сричка.

— Каква литература?

Безизразните му очи най-накрая се спряха на мен.

— Американска. Но аз останах с впечатлението, че се интересува най-вече от театър. Дори в момента играел в една пиеса. Мисля, че каза „Хамлет“. Изпълнявал малки роли във филми, снимани тук наблизо, и участвал в няколко телевизионни реклами.

Полицаите от ОС спряха заниманията си. Единият от тях се обърна, със застинала във въздуха четка.

Марино посочи дискетите на масата и възкликна достатъчно високо, за да привлече вниманието на всички:

— Май ще трябва да хвърлим един поглед на тези боклуци. Може да е някоя незавършена пиеса, какво ще кажеш?

— Да ги погледнем в кабинета ми. Там има Ай Би Ем компютри — предложих аз.

— Ай Би Ем компютри — измърмори той провлачено. — Ех! Направо удрят в земята моя. Той е стандартен, черен, прилича на сандък, с лепкави клавиши — цялата програма.

Един полицай от ОС измъкваше нещо изпод куп пуловери в най-долното чекмедже — туристически нож с дълго острие, с компас, вграден в края на черната дръжка, и малък брус, прибран в джоба на калъфа му. Внимавайки да оставя колкото се може по-малко отпечатъци, той го пусна в найлоновия плик за улики.

От същото чекмедже излезе и опаковка презервативи, което, както споделих с Марино, беше доста странно, тъй като огледът на голямата спалня бе показал, че Лори Питърсън е гълтала хапчета против забременяване.

Марино и другите полицаи започнаха с обичайните си цинични подмятания.

Аз свалих ръкавиците и ги напъхах между другите неща в чантата си.

— Можете да преместите тялото — казах.

Мъжете се обърнаха едновременно, като че ли изведнъж се сетиха за малтретираната мъртва жена в средата на изпомачканото легло със смъкнати завивки. Устните й бяха разтеглени и откриваха зъбите, като че ли още усещаше болка; през цепката на подутите й клепачи очите й бяха вперени сляпо в тавана.

На линейката бе предадено радиосъобщение и след няколко минути дойдоха двама санитари с носилки, облечени в сини престилки. Те покриха носилката с бял чаршаф и я поставиха плътно до леглото.

Следвайки моите указания, санитарите вдигнаха Лори Питърсън, увиха завивките около тялото й, стараейки се да не докосват кожата дори с ръкавици. Внимателно я преместиха върху носилката, прикрепвайки чаршафа отгоре, така че никакви веществени улики да не бъдат загубени или добавени. Звукът от отлепването и залепването на предпазните колани наподобяваше раздирането на платно.