Читать «Аутопсия» онлайн - страница 8

Марино беше в спалнята, точно зад гърба ми.

— Прозорецът в банята — каза той, като погледна тялото. — Ами според съпруга прозорецът, който е ей там — посочвайки с палец кухнята, — не е бил заключен, защото той го е отключил миналия уикенд.

Аз просто стоях и слушах.

— Казва, че използват тази баня много рядко, само когато имат гости. Миналия уикенд сменял мрежата и било възможно да е забравил да го заключи. Банята не е използвана цяла седмица. А тя — той отново хвърли бегъл поглед към тялото — не е имала никаква причина да се замисля, просто е смятала, че е заключен. — Последва пауза. — Доста страшно — единственият прозорец, който убиецът е пробвал, изглежда, е бил този. Незаключеният. Мрежите на другите не са срязани.

— Колко прозореца гледат към задния двор? — попитах аз.

— Три. В кухнята, в малката баня и в тази баня тук.

— И всичките се отварят нагоре, а в горната част имат резе?

— Точно така.

— Което означава, че осветявайки резето с фенерче отвън, човек може да види дали е спуснато?

— Може би. — Очите му отново бяха станали безизразни, студени. — Но при условие, че човек се покачи върху нещо, за да може да погледне. От земята резето не се вижда.

— Спомена нещо за градинска пейка — подсетих го аз.

— Проблемът е, че земята в задния двор е ужасно мокра. Ако това приятелче е поставяло пейката под някой от другите прозорци, за да може да надникне, трябва да са останали следи в тревата. Две от моите момчета в момента правят оглед отвън. Под другите два прозореца няма никакви следи. Изглежда, убиецът въобще не се е доближавал до тях. Като че ли е отишъл право при прозореца в банята.

— Възможно ли е да е бил открехнат и затова убиецът да е избрал точно него.

Марино отстъпи.

— Ей, ама всичко е възможно. Само че, ако е бил открехнат, би могла и тя да го забележи през седмицата.

Може би. А може би не. Много е лесно да бъдеш наблюдателен със задна дата. Но повечето хора не обръщат кой знае колко внимание на всяка подробност в домовете си, особено в стаи, които рядко използват.

Под прозорец със спуснати пердета, който гледаше към улицата, стоеше бюро с още вещи, които злокобно напомняха, че професията на Лори Питърсън е и моя професия. Върху попивателната лежаха разхвърлени медицински списания „Основи на хирургията“ и „Дорланд“. До настолната лампа имаше две компютърни дискети. Върху етикетче, сбито, с флумастер, бяха отбелязани номерата — I и II — и дата — 1.06. Бяха Ай Би Ем — съвместими дискети с двойна плътност. Тяхното съдържание можеше да е свързано с работата й в Медицинския институт, където студентите и лекарите имаха достъп до голям брой компютри. Изглежда, в къщата персонален компютър нямаше.

Върху плетения стол, между скрина и прозореца, лежаха прилежно сгънати дрехи: бели памучни панталони, риза с къс ръкав на червени райета и сутиен. Леките гънки по тях показваха, че са били носени и оставени на стола в края на деня, така както постъпвам и аз, когато съм прекалено уморена, за да окача дрехите си в гардероба.