Читать «Аутопсия» онлайн - страница 7

Смърт от задушаване настъпва за няколко минути. А това е ужасно много, когато всяка клетка от тялото ти крещи за въздух.

— Можете да влезете — каза полицаят с видеокамерата. — Вече съм снимал всичко.

Гледайки в краката си, аз се приближих до леглото, оставих чантата си на земята и си сложих чифт хирургически ръкавици. След това извадих фотоапарата и направих няколко снимки на тялото. Лицето й беше чудовищно, подуто до неузнаваемост, синьо-лилаво от кръвта, придошла при затягането на примката около врата й. Кървава течност бе покапала от носа и устата й и бе изцапала чаршафа. Сламенорусата й коса беше в безпорядък. Тя бе сравнително висока, най-малко 1,70 и доста по-закръглена от по-младия вариант, запечатан на снимката в коридора.

Външният й вид бе от значение, защото липсата на схема беше сама по себе си показателен вид схема. Четирите удушени жертви като че ли нямаха никакви сходни физически характеристики, бяха дори от различни раси. Първата жертва беше червенокоса и пълничка, втората — кестенява и дребна. Професиите им също бяха различни: учителка, писателка на свободна практика, чиновничка и сега — лекарка. Живееха в различни части на града.

Извадих химически термометър от чантата си и измерих температурата на стаята, а след това и на тялото. Температурата на въздуха беше 21, а на тялото — 34 градуса. Малко хора съзнават колко е труден за определяне моментът на настъпването на смъртта. В случай че няма очевидци и че часовникът на жертвата не е спрял, точният момент просто не може да бъде установен. Но Лори Питърсън беше мъртва не повече от три часа. Тялото й бе изстивало с един-два градуса на час, малките мускули бяха започнали да се сковават.

Потърсих някакви очевидни улики, които не биха издържали на пътуването до моргата. Не открих откъснати косми по кожата й, но намерих доста влакна, повечето от които явно бяха от завивките. С пинцет събрах няколко за проба — миниатюрни, повечето белезникави, а останалите — от тъмносин или черен плат. Поставих ги в малка метална кутийка за улики. Най-очебийната улика беше миризмата на мускус и петната засъхнала прозрачна течност, наподобяваща лепило, по предната и задната част на бедрата.

Семенна течност имаше във всеки един от случаите, но тя не можеше да послужи за серологични изследвания. Нападателят беше сред двадесетте процента от населението, които имат свойството да не отделят секрет. Това означаваше, че в слюнката, спермата или потта му не се съдържат антигените на неговата кръвна група. Или, с други думи, при липса на кръвна проба кръвната му група нямаше как да бъде определена.

Само преди две години свойството на убиеца да не отделя секрет щеше да е фатално за съдебното разследване. Но сега нововъведената индивидуална ДНК характеристика бе достатъчно точна, за да се установи самоличността на нападателя, изключвайки всички други човешки същества, при условие че полицията го е хванала, от него са получени биологични проби и няма едноличен близнак.