Читать «Аутопсия» онлайн - страница 185

Беше само на двадесет и седем години.

Според данните на полицията бе сменил няколко вида работа: бе работил като шофьор на камион, като диспечер в една фирма за цимент в Кливланд, като чиновник от пощенските служби и като разносвач на цветя във Филаделфия.

Марино не го бе намерил в петък вечерта, но и не го бе търсил усърдно. От единадесет и половина бе застанал, скрит зад храстите в моя заден двор. Той бе облечен в тъмносин анцуг, какъвто носеха в полицията, за да не се вижда в тъмнината. Когато светна голямата лампа в спалнята ми и го видях изправен на вратата, облечен в тъмносин анцуг, за момент се обърках кой е убиецът и кой полицаят.

— Разбираш ли — каза той, — бях мислил за връзката „Аби Търнбул“, за възможността убиецът да е бил набелязал нея, а да е убил сестра й по погрешка. Това не ми даваше мира. Зададох си въпроса: има ли друга жена в града, с която да смята, че има лични отношения за разчистване?

Той ме изгледа замислено.

Когато Аби усетила, че я следят от редакцията до дома й късно една вечер, тя се обадила на 911 и обаждането й поел Маккоркъл. По този начин той разбрал адреса й. Може би вече бил решил да я убие, а може би това му е хрумнало, когато е чул гласа й и е разбрал с кого разговаря. Това нямаше да узнаем никога.

Знаехме само, че и петте жени се бяха обадили на 911. Пати Луис по-малко от две седмици преди да бъде убита. Бе се обадила в 8,23 един четвъртък вечерта, точно след пороен дъжд, за да съобщи, че на повече от миля от дома й някакъв светофар не работи. Бе изпълнила гражданския си дълг. Бе искала да предотврати нещастие. Бе искала никой да не пострада.

Сесил Тайлър бе набрала девет вместо четири по погрешка. Просто бе сбъркала номера.

Аз никога не се бях обаждала на 911.

А нямаше и нужда.

Номерът и адресът ми бяха в указателя, защото съдебните заседатели трябваше да знаят къде да ме намерят и след работно време. Освен това бях разговаряла с няколко диспечери през последните седмици, когато се бях опитвала да се свържа с Марино. Един от тях можеше да е Маккоркъл. Никога нямаше да разбера това. Но не смятах, че искам да го знам.

— Снимката ти се появява по телевизията и във вестниците — продължи Марино. — Ти си се занимавала с всичките тези случаи и той си е задавал въпроса какво знаеш. Мислил си е за теб. Аз пък се тревожех. След това се появиха всичките тези глупости за метаболичното му смущение и че службата ти се е добрала до някакви улики. — Докато говореше, Марино се разхождаше нагоре-надолу. — И той се разбеснява. Сега вече нещата са станали съвсем лични. Надутата докторка го обижда на тема интелект, на тема мъжественост.

Телефонните обаждания у дома късно нощем.