Читать «Аутопсия» онлайн - страница 184

— Стори ми се, че каза нещо — промърморих аз на Марино. — Стори ми се, че каза нещо, докато падаше. Но не мога да си спомня. — И попитах колебливо: — Каза ли нещо?

— Да, каза едно нещо.

— Какво? — попитах и взех цигарата си от пепелника с трепереща ръка.

Марино се усмихна фалшиво.

— Последните му думи бяха същите, които намират записани в черните кутии на катастрофиралите самолети. Същите последни думи като един куп нещастници. Каза: „Мамка му мръсна!“

Един куршум бе разкъсал аортата. Друг бе заседнал в лявата му сърдечна камера. Трети бе пронизал белия дроб и бе заседнал в гръбначния стълб. Четвърти бе преминал през меките тъкани, без да засегне нито един жизненоважен орган, и бе разбил стъклото на прозореца ми отзад.

Не аз му направих аутопсията. Един от моите заместници от Северна Вирджиния бе оставил доклада върху бюрото ми. Не си спомнях да съм му се обаждала, но явно съм го сторила.

Не бях погледнала вестниците. Не можех да го понеса. За мен бе достатъчно заглавието в снощния вестник. Бях го зърнала за секунда, преди да го натъпча припряно в кофата, след като го извадих от пощенската кутия.

УДУШВАЧЪТ — УБИТ

ОТ ДЕТЕКТИВ В СПАЛНЯТА НА ГЛАВНИЯ СЪДЕБЕН ЛЕКАР

Прекрасно. Питах се какво ли си мислеха читателите: кой е бил в спалнята ми в два часа през нощта, убиецът или Марино?

Прекрасно.

Психопатът, застрелян по този начин, бе назначен за свръзка от градската администрация преди около година. Хората, които изпълняваха длъжността „свръзка“, в Ричмънд са цивилни, не са истински полицаи. Той бе работил в смяната от шест до полунощ. Името му бе Рой Маккоркъл. Понякога бе обслужвал телефон 911. Понякога бе работил като диспечер и ето защо Марино бе разпознал гласа му от лентата с обажданията на 911, която му бях пуснала по телефона. Марино не ми каза, че е познал гласа. Но го бе познал.

Маккоркъл не отишъл на работа в петък вечерта. Не бе ходил на работа от четвъртък, когато излезе статията на Аби на първа страница. Колегите му не му бяха обръщали кой знае колко внимание, спомняха си само, че начинът, по който отговарял на обажданията, и вицовете, които разказвал, ги забавлявали. Бяха си правили майтап с него заради честите му посещения в тоалетната, понякога по десет-дванадесет на смяна. Ходел да си мие ръцете, лицето, врата. Веднъж един диспечер нахълтал и го заварил направо да се къпе.

В тоалетната до стаята на телефонистите се използваше сапун „Борауош“.

Бил „симпатично момче“. Никой от колегите му всъщност не го познаваше добре. Всички смятаха, че след работа се вижда с някакво момиче, някаква „русокоса хубавица“ на име Кристи. Никаква Кристи не съществуваше. Единствените жени, с които се виждаше след работа, бяха жените, които убиваше. Никой от колегите му не можеше да повярва, че той е удушвачът.

След като обсъдихме въпроса, стигнахме до извода, че Маккоркъл може да е убил трите жени в района на Бостън преди три години. Тогава той карал камион. Една от спирките му била в Бостън, където карал пилета в консервена фабрика. Но нямаше как да сме сигурни. Може би никога нямаше да научим колко жени бе убил в различни краища на САЩ. Можеха да са десетки. Вероятно всичко бе започнало с надничане в прозорците на жени, след това бе преминал към изнасилване. Нямаше досие в полицията. Единственото, което намерихме, бе акт за превишена скорост.