Читать «Аутопсия» онлайн - страница 14

Изследванията не ни бяха отвели по-близо до целта, но затова пък имахме доста дълъг списък от вещества, които се изключваха. През последните седмици Вандер и аз бяхме провели множество експерименти — бяхме мазали собствените си ръце с всичко, започвайки от маргарин и завършвайки с тоалетно мляко, за да проверим кое как реагира на лазера. Учудващо малък брой от пробите светнаха въобще, но нито една от тях не блестеше толкова ярко, колкото неизвестното блестящо вещество.

Внимателно подпъхнах пръст под шнура, който стягаше врата на Лори Питърсън, разкривайки яркочервена резка в плътта. Ръбът не беше ясно очертан — задушаването бе станало по-бавно, отколкото бях предположила първоначално. Там, където шнурът се бе хлъзгал нагоре-надолу, се виждаха неясни ожулвания. Известно време той е бил хлабав и жената и била жива. След това изведнъж е бил затегнат. По шнура имаше две-три блестящи частички и това бе всичко.

— Опитай шнура около глезените — казах аз тихо.

Лъчът тръгна надолу. Там имаше същите блестящи точици, но отново малко на брой. По лицето, в косата и по краката нямаше никакви следи от тази субстанция, каквато и да беше тя. По ръцете, около раменете и по гърдите открихме само няколко точици. Но затова пък върху шнура, който безжалостно приковаваше китките към гърба й, както и по разпорения халат, проблясваше цяло съзвездие.

Отдръпнах се от масата, запалих цигара и започнах да сглобявам поредицата от събития.

Ръцете на нападателя са били намазани с някакво вещество и всеки път, когато е докосвал жертвата, по малко от тока вещество се е изтривало. След като е свалил халата от тялото на Лори Питърсън, той може би е стиснал дясното й рамо и пръстите му са оставили следите по ключицата. Едно нещо бе сигурно: концентрацията на веществото върху ключицата подсказваше, че той я е докоснал първо там.

Това бе доста озадачаващо, елемент, който уж се вписваше, а всъщност изобщо не се вписваше.

От самото начало бях убедена, че той веднага е усмирявал жертвите, може би заплашвайки ги с нож, след това ги е връзвал и чак тогава е разрязвал дрехите им и е правел всичко останало. Защо тогава имаше такава висока концентрация от веществото по ключицата? Може би точно там кожата е била открита още преди нападението? Изглеждаше доста неправдоподобно. Халатът беше от мек еластичен памучен плат и бе скроен така, че да наподобява фланелка с дълъг ръкав. Нямаше нито копчета, нито ципове и единственият начин да се облече беше през главата. Това означаваше, че Лори Питърсън е била покрита до врата. Как е могъл убиецът да докосне ключицата и, ако все още е била облечена с халата? Никога досега не бяхме намирали такава висока концентрация.

Излязох в коридора, където няколко мъже в униформа разговаряха, облегнати на стената. Помолих един от тях да се свърже с Марино по радиото и да го помоли да ми се обади веднага. Гласът на Марино долетя до мен през пращенето: