Читать «Аутопсия» онлайн - страница 13

— Едно от момчетата, които я донесоха, каза, че била стажант-хирург в Медицинския институт на Вирджиния обади се Вандер.

Почти не реагирах.

— Ти познаваше ли я?

Въпросът ме свари неподготвена. Нещо в мен се сви като юмрук. Аз бях в катедрата на института, а там имаше стотици студенти по медицина и стажантки. Нямаше причина да я познавам.

Не отговорих, а продължих да давам наставления: „Дай малко наляво“ или „Стой така“. Вандер действаше бавно, обмислено и напрегнато, също както и аз. Чувство за безсилие и разочарование започваше да обзема и двама ни. До този момент лазерът бе послужил като една проста прахосмукачка, събирайки най-различни остатъци.

Досега го бяхме използвали в двадесетина случая, но полза от него имаше в много малко от тях. Освен че откриваше влакна и други веществени улики, лазерът разкриваше и различните съставни части на потта, които започваха да фосфоресцират като неонови светлини. Отпечатък от пръст върху човешката кожа теоретично би могъл да излъчва светлина и може да бъде идентифициран тогава, когато химикалите, използвани при традиционните методи, са напълно безполезни. Знам само един случай на намерени отпечатъци върху кожата, в Южна Флорида, където една жена бе убита в минералните бани; по ръцете на убиеца имало плажно масло. Нито аз, нито Вандер се надявахме този път да ни проработи късметът.

Съзнанието ни първоначално отказа да приеме това, което видяхме. Лъчът се разпростираше върху няколко инча от дясното рамо на Лори Питърсън, когато над дясната й ключица изведнъж светнаха три размазани петна. Сякаш бяха от фосфор. Застинахме с втренчени очи. Вандер подсвирна през зъби, а по моя гръб пропълзя ледена тръпка.

Вземайки бурканчето с прах и четчицата, той внимателно поръси трите петна върху кожата на Лори Питърсън, които изглеждаха като скрити отпечатъци от пръсти.

Осмелих се изразя надежда:

— Става ли?

— Частични са — каза той и започна да прави снимки с „Полароид МП–4“. — Извивките са много добре очертани. Мисля, че даже ще мога да ги класифицирам. Ей сега ще ги вкарам в компютъра.

— Прилича на същата субстанция — размишлявах аз на глас, — по ръцете му е имало същото вещество.

Чудовището отново бе подписало творбата си. Просто не можех да повярвам на късмета ни. Той бе оставил отпечатъци.

— Изглежда, че е същото. Но този път по ръцете му е имало много повече.

Убиецът никога не бе оставял отпечатъци, но вече бяхме свикнали да намираме бляскавата субстанция, от която те сега фосфоресцираха. А имаше и още. Когато Вандер насочи лазера към врата, там блесна цяло съзвездие миниатюрни бели звездички, като парченца стъкло, осветени от фарове в тъмна улица. Той задържа лъча, докато аз се пресегнах за стерилен тампон.

Бяхме намерили същите блестящи следи по труповете на първите три удушени жени, в третия случай повече, отколкото във втория, и най-малко в първия. Бяхме изпратили проби в лабораториите. До този момент нищо не можеше да се каже за странната субстанция, освен че е от неорганичен произход.