Читать «Аутопсия» онлайн - страница 15

— Ей сега.

Стъпките ми отекваха по студените плочки, докато крачех напред-назад в залата за аутопсии, а наоколо блестяха масите и мивките от неръждаема стомана и санитарните колички, пълни с хирургически инструменти. Някъде капеше чешма. Сладникавата миризма на карбол беше отблъскваща и ставаше приятна само тогава, когато замаскираше други, още по-неприятни миризми. Черният телефон на бюрото подигравателно мълчеше. Марино знаеше, че чакам до телефона. И това явно го забавляваше.

Нямаше никакъв смисъл да се връщам към началото, за да разбера защо нещата бяха започнали да куцат. Въпреки това понякога се замислях. Къде бях сгрешила? Бях се държала вежливо с Марино, когато се запознахме; бях му подала ръка с уважение, но въпреки това очите му бяха станали безизразни като две потъмнели монети.

Телефонът иззвъня след цели двадесет минути.

Марино беше още у Питърсън и го разпитваше. Според детектива съпругът бил „абсолютен тъпак“.

Казах му за блестящото вещество. Повтарях това, което му бях обяснявала и друг път. Беше възможно веществото да е нещо обичайно за всяко домакинство, нещо което убиецът търси всеки път, за да го включи в ритуала си. Талк, лосион, козметика, тоалетно мляко.

Ако субстанцията не се намираше на местопрестъплението поначало, а аз бях вътрешно убедена в това, то тогава убиецът я носеше със себе си, може би дори без да подозира; този факт можеше да се окаже от значение и в крайна сметка да ни отведе до дома или до работата му.

— Ъхъ — чух гласа на Марино, — ами аз ще потършувам тук из гардеробите още малко. Само че си имам собствено мнение.

— Така ли?

— Съпругът играе в пиеса, нали така? Всеки петък вечер репетират, затова се прибира толкова късно, нали така? Доколкото ми е известно, актьорите използват театрален грим.

— Само на генерални репетиции и представления.

— Ъхъ — измърмори той провлачено. — Ами според него вечерта, когато намерил жена си мъртва, са имали генерална репетиция. Едно звънче звъни ли, звъни. Едно гласче нещо ми подсказва…

— Взе ли му отпечатъци? — прекъснах го аз.

— Ами да.

— Сложи картона му в найлонов плик и го донеси направо на мен, като идваш насам.

Той не ме разбра.

Не казах нищо повече. Нямах настроение за обяснения.

Преди да затвори, Марино рече:

— Не знам кога ще стане. Усещам, че ще бъда вързан тук през по-голямата част от деня.

Надали щях да видя Марино или пък картона с отпечатъците преди понеделник. Той беше заподозрял някого. Сега душеше по следите, които беше открил, както би постъпил всеки друг полицай. Съпругът можеше да е свети Антоний и да е бил в Англия, когато жена му е била убита в Сиатъл; ченгетата неизменно щяха да заподозрат първо него.

Стрелба по време на домашни разправии, отравяния, побоища или пък намушквания с нож — да, но не и сексуални убийства. Малко съпрузи биха били в състояние да завържат, изнасилят и след това да удушат жена си.

Разсеяността ми сигурно се дължеше на преумората. Бях на крак от 2,33 сутринта, а сега беше почти 6,00 вечерта. Полицаите си бяха отишли отдавна. Вандер си беше тръгнал към обяд. Техническият ни сътрудник Уинго си отиде малко след това и сега аз бях сама в цялата сграда.