Читать «Любов и грях» онлайн - страница 6

— Достатъчно. — Хю протегна ръка към чашата си с вино.

Движението беше кратко, но сякаш произлизаше от дълбините на огромната вцепененост, която обгръщаше Хю, и Алис се стресна. Несъзнателно отстъпи крачка назад.

Ралф бързо се отказа от по-нататъшните си обвинения спрямо племенницата си.

Алис се изчерви, подразнена и смутена от този глупав спор. Сякаш нямаше по-важни неща. Избухливият й нрав беше проклятието на живота й.

За миг изпита известна завист към Хю, който пазеше такова самообладание А това беше едно от нещата, които го правеха толкова опасен.

Очите на Хю отразяваха пламъците от огнището, когато й отговори:

— Нека не се занимаваме с това, което очевидно е отдавнашен семеен спор. Нямам нито време, нито търпение да го разреша. Знаеш ли защо дойдох днес тук, лейди Алис?

— Да, милорд. — Алис прецени, че няма смисъл да заобикаля темата. — Търсиш зеления камък.

— По следите на този проклет кристал съм повече от седмица, лейди. В Клайдмиър разбрах, че е бил купен от млад рицар от Лингууд Хол.

— Така е, милорд — потвърди бързо Алис. И тя, както и той, нямаше търпение да стигнат до същността на нещата.

— За теб?

— Точно така. Братовчед ми Джървис видял един амбулантен търговец да го продава на летния панаир в Клайдмиър. — Алис забеляза как Джървис видимо се стресна при споменаването на името му. — Знаел е, че камъкът ще ми се стори изключително интересен, и ми го взел.

— А той каза ли ти, че по-късно търговецът е бил намерен с прерязано гърло? — попита съвсем небрежно Хю.

Гърлото на Алис пресъхна.

— Не, не ми е казал, милорд. Очевидно Джървис не е знаел за трагедията.

— Така изглежда. — Хю изгледа хищнически Джървис.

Устата на братовчед й се отвори два пъти, преди най-после той да успее да продума:

— Кълна се, че не съм знаел, че кристалът е опасен, сър. Не беше много скъп и си помислих, че ще бъде интересен за Алис. Тя много обича необикновени камъни и разни други такива неща.

— В зеления кристал няма нищо интересно. — Хю се приведе напред и сенките върху лицето му се промениха. Сега изглеждаше още по-демоничен — Всъщност колкото повече го търся, толкова по-малко забавен ми се струва.

Алис се намръщи, когато през ума й мина една мисъл.

— Сигурен ли си, че смъртта на търговеца е свързана с кристала, милорд?

Хю я погледна така, сякаш го бе попитала дали има някаква вероятност утре сутринта слънцето да изгрее.

— Съмняваш ли се в думите ми?

— Не, разбира се, че не. — Алис успя да прикрие раздразнението си. Мъжете бяха толкова докачливи на тема логика. — Просто не виждам никаква връзка между зеления камък и убийството на търговеца.

— Нима?

— Да. Зеленият камък не е особено красив или ценен поне доколкото успях да преценя. Всъщност е доста грозен за кристал.

— Експертното ти мнение, разбира се, е много важно в случая.

Алис не обърна внимание на сарказма в думите му. Мислите й се втурваха напред, преследвайки логиката на интересния проблем.

— Бих допуснала, че някой крадец е убил търговеца, за да се сдобие с камъка, ако е останал с погрешното впечатление, че той има стойност. Но всъщност той беше доста евтин, в противен случай Джървис никога не би ми го купил. И защо му е на някой да убива бедния търговец, след като той вече е продал камъка? Не се връзва.