Читать «Любов и грях» онлайн - страница 8

Ралф издаде тих, грачещ звук. Погледна към Алис.

— Алис, какво си мислиш, че правиш?

— Просто изразявам претенциите си към зеления кристал, чичо. — Алис срещна погледа на Хю. — Чувала съм, че Хю Непреклонния е суров, но почтен мъж. Нали е така, милорд?

— Хю Непреклонния — зловещо отвърна Хю — е човек, който знае как да задържи това, което е негово. Не се съмнявайте, лейди, че смятам камъка за мой.

— Сър, този кристал е много важен за моите проучвания. В момента изучавам различните камъни и техните свойства и намирам зеления кристал за доста интересен.

— Мисля, че го описа като грозен.

— Да, милорд. Но от опит знам, че неща, които не притежават външно очарование и привлекателност, често крият тайни от голям интелектуален интерес.

— Теорията ти отнася ли се и за хората?

Тя се смути.

— Милорд?

— Малко хора биха ме нарекли очарователен и привлекателен, мадам. Просто се чудех дали ме намираш интересен.

— О!

— В интелектуален смисъл, искам да кажа.

Алис облиза устни.

— Е… Ами… Що се отнася до това, да, милорд, можеш да бъдеш описан като интересен. Съвсем сигурно. — Пленителен би било доста по-подходящо описание, допълни наум.

— Поласкан съм. Не се и съмнявам, че ще бъдеш още по-заинтригувана да разбереш, че не съм получил прякора си случайно. Наричат ме Непреклонния, защото винаги преследвам целта си дотогава, докато успея.

— Не съм се усъмнила в това и за миг, сър, но наистина не мога да ти позволя да предявяваш претенции към моя зелен кристал. — Алис се усмихна. — Може би за в бъдеще бих могла да ти го дам на заем.

— Иди да донесеш камъка — каза Хю с ужасяващо спокоен тон. — Веднага.

— Милорд, ти не разбираш.

— Не, лейди, ти не разбираш. Спирам тази игра, която толкова ти харесва да играеш. Донеси камъка сега или ще си заслужиш онова, което ще последва.

— Алис! — извика Ралф. — Направи нещо.

— Да — каза Хю. — Направи нещо, лейди Алис. Донеси ми веднага зеления кристал.

Алис изпъна рамене и се подготви да съобщи лошата новина.

— Страхувам се, че не мога да го направя, милорд.

— Не можеш или не искаш? — попита тихо Хю.

Алис сви рамене.

— Не мога. Разбираш ли, напоследък ме сполетява същата съдба, която преследва и теб.

— За какво, в името на дявола, говориш сега?

— Зеленият кристал ми беше откраднат само преди няколко дни, милорд.

— За Бога — прошепна Хю. — Ако целиш да ме разгневиш с тази главоблъсканица от неистини и подвеждащи думи, няма да успееш, мадам. Предупреждавам те, че резултатът може и да не ти хареса.

— Не, милорд — бързо каза Алис. — Казвам ти самата истина. Камъкът изчезна от ателието ми преди по-малко от седмица.

Хю изгледа студено, въпросително Ралф, който кимна навъсено. Хю върна погледа си към Алис, приковавайки я безмилостно с него.

— Ако това е вярно — каза студено той, — защо не ми беше казано веднага след като пристигнах тук тази вечер?

Алис отново се покашля.

— Мнението на чичо ми беше, че — тъй като камъкът е моя собственост — аз трябва да ти кажа за загубата му.