Читать «Любов и грях» онлайн - страница 4

— Отрова! — Алис побесня.

— Самата мисъл за това прибавя още една подправка към ястието, не е ли така?

Ралф трепна, сякаш Хю току-що бе извадил меча си. Стоящите наблизо слуги ахнаха ужасени. Войниците се размърдаха неспокойно по пейките. Някои от рицарите сложиха ръце върху дръжките на мечовете си. Джървис и Уилям изглеждаха така, сякаш всеки момент ще припаднат.

— Не, милорд — изломоти бързо Ралф. — Уверявам те, няма никаква причина да подозираш, че племенницата ми те е отровила. Кълна се в честта си, сър, тя не би направила подобно нещо.

— След като си седя тук и ми няма нищо, съм склонен да се съглася с теб — каза Хю. — Но не можеш да ме упрекнеш, че се разтревожих, имайки предвид обстоятелствата.

— И какви точно са тези обстоятелства, милорд? — попита Алис.

Видя как Ралф затвори отчаяно очи, тъй като тонът й от рязък се превърна в откровено груб. Не беше нейна вината, че разговорът не започна добре. Хю Непреклонния бе причината, не тя.

Отрова, как ли пък не! Въобще не би могла да си помисли за подобно нещо.

Би се замислила дали да не използва някоя от по-опасните рецепти на майка си само като крайна мярка, и то в случай, че източниците й й бяха съобщили, че Хю е глупав, жесток, брутален тип. И дори при това положение, помисли си тя, ядосвайки се все повече и повече, пак нямаше да се опита да го убие.

Просто щеше да използва някоя от онези безобидни отвари, които щяха да приспят него и хората му така, че да не могат да избият обитателите на имението.

Хю я изучаваше. И тогава, сякаш прочел мислите й, едното ъгълче на суровите му устни се изкриви леко. В усмивката му нямаше топлота, само ледена насмешка.

— Обвиняваш ме за предпазливостта ми, така ли, лейди? Скоро научих, че се занимаваш с древните ръкописи. А е добре известно, че древните често са използвали отрови. И освен това разбрах, че майка ти е разбирала от странни и необикновени билки.

— Как смееш, сър? — Алис вече наистина побесня. Всички намерения за внимателно отношение към този мъж се изпариха. — Аз съм учен, не отровител. Изучавам естествена философия, не тъмните изкуства. Майка ми наистина много разбираше от билки и беше велика лечителка. Но тя никога не би използвала знанията си, за да причини зло някому.

— Аз, разбира се, научавам това с облекчение.

— Аз също нямам склонност да убивам хора — продължи Алис. — Нито дори когато те са груби, неблагодарни гости като теб, милорд.

Халбата на Ралф трепна в ръката му.

— Алис, в името на Бога, замълчи.

Алис не му обърна внимание, а присви очи към Хю.

— Знай, че не съм убила никого сър. Макар че това е нещо, което — мога да се обзаложа — не можеш да кажеш себе си.

Страховитото вцепенение, обзело тълпата, беше прекъсвано единствено от задавени ужасени възклицания на някои от слушателите. Ралф изстена и хвана главата си с ръце. Джървис и Уилям седяха като втрещени.

Хю единствен от присъстващите не се смути. Гледаше замислено Алис.

— Страхувам се, че си права, лейди — каза много тихо той. — Не мога да кажа същото и за себе си.

Изненадващата простота на това признание имаше същия ефект, какъвто би предизвикала внезапната поява на каменна стена пред нея. Алис внезапно спря. Премига и възвърна самообладанието си.