Читать «Любов и грях» онлайн - страница 5

— Да, добре, значи ето те и теб, все пак.

Кехлибарените очи на Хю заблестяха от любопитство.

— Къде точно сме, мадам?

Ралф отчаяно се опитваше да спре посоката на разговора. Вдигна глава, изтри чело с ръкава на туниката си и погледна към Хю с умолително изражение.

— Сър, моля се на Бога да разбереш, че глупавата ми племенница нямаше намерение да те обиди.

По лицето на Хю се изписа съмнение.

— Не?

— Разбира се, че не — заекна Ралф. — Няма никаква причина да я подозираш само защото не дойде да вечеря с нас. Всъщност Алис никога не вечеря в салона с останалите членове на домакинството.

— Странно — промърмори Хю. Алис потупваше с крак по пода.

— Губим си времето, господа. — Хю погледна към Ралф.

— Твърди, че… ъъъ… предпочита самотата на покоите си — обясни бързо Ралф.

— И защо? — Хю отново съсредоточи вниманието си върху Алис.

Ралф изсумтя.

— Казва, че намира нивото на… ъъъ… интелектуалния разговор, както тя го дефинира, тук, в този салон, прекалено ниско за вкуса й.

— Разбирам — каза Хю.

Ралф изгледа войнствено Алис, докато изказваше старото си, до болка познато, оплакване:

— Очевидно разговорите по време на хранене на честните, простодушни войници не са достатъчно извисени, за да подхождат на високите стандарти на дамата.

Хю повдигна вежди.

— Какво? Лейди Алис не иска да слуша подробностите за сутрешните упражнения в стрелба или за някой успешен лов?

Ралф въздъхна.

— Не, милорд, със съжаление ще призная, че тя не проявява никакъв интерес към подобни неща. Племенницата ми е идеален пример за това, колко глупаво е да се обучават жени, ако питате мен. Обучението ги прави своенравни, води до неблагодарност и неуважение към бедните, злочести мъже, натоварени с тяхната защита и чиято тъжна орис е да ги хранят и подслоняват.

Подразнена, Алис изгледа заплашително Ралф.

— Това са глупости, чичо Знаеш много добре, че съм ти благодарна за защитата, която даваш на мен и брат ми. Къде щяхме да бъдем без теб?

Ралф се изчерви.

— Е, Алис, от твоите уста това наистина е много.

— Ще ти кажа къде щяхме да бъдем аз и Бенедикт, ако не беше щедрата ти защита. Щяхме да седим в собствения си салон и да вечеряме на собствената си маса.

— Мили Боже, Алис, да не си се побъркала? — Ралф я гледаше с нарастващ ужас. — Не е време да повдигаш този въпрос.

— Много добре. — Тя се усмихна мрачно. — Нека сменим темата. Сигурно ще предпочетеш да обсъдим как успя да похарчиш малкото от наследството ми, което бях успяла да запазя, след като даде имението на баща ми на сина си.

— Проклятие, жено, желанията ти са доста разточителни. Последната книга, която настоя да ти купя, струваше повече от една добра хрътка.

— Тя е много важно съчинение за скъпоценните камъни, написано от Марбоуд, епископа на Ренис — отвърна Алис. — Там всъщност са описани всички свойства на скъпоценните камъни и наистина си струва парите.

— Така ли? — озъби се Ралф. — Е, нека ти кажа как по-добре биха могли да бъдат похарчени тези пари.