Читать «Любов и грях» онлайн - страница 2

— Ти сигурно си лейди Алис? — Гласът излизаше някъде от дълбините на потискащите сенки, сякаш от дъното на езеро.

Слуховете, предшестващи пристигането му, не бяха преувеличени. Мургавият рицар беше облечен изцяло в черно, без никакви украшения. Туниката, коланът за меча, ботушите — всичко беше в цвета на безлунна нощ.

— Аз съм Алис, милорд. — Тя направи много нисък, много дълбок реверанс, казвайки си, че добрите маниери никога не биха могли да навредят. Когато вдигна глава, видя, че Хю я наблюдава така, сякаш е очарован. — Викал си ме, сър.

— Да, лейди, така е. Моля, ела по-близо, за да можем да поговорим. — Това не беше молба. — Разбрах, че у теб има нещо, което ми принадлежи.

Това беше моментът, който лейди Алис очакваше. Тя се надигна бавно от изящния поклон. Тръгна между редиците от маси, опитвайки се да си припомни всичко, научено за Хю през последните три дни.

Знанията й бяха малко и се основаваха предимно на слухове и легенди. И това, което знаеше, въобще не й беше достатъчно. Искаше да знае повече, защото толкова много неща зависеха от това, как ще се държи с този загадъчен мъж през следващите няколко минути.

Но времето й бе изтекло. Трябваше да се задоволи с незначителните сведения, които бе успяла да събере от клюките, носещи се из селото и в дома на чичо й.

Тихото шумолене на полите на роклята й по дървения под и пукането на огъня бяха единствените звуци в голямата зала. Въздухът тежеше от ужас и вълнение.

Алис хвърли един бърз поглед към чичо си, сър Ралф, който седеше до опасния гост. По голото му теме блестяха капчици пот. Дебелата му фигура, облечена в тиквеножълта туника, която още повече подчертаваше пълнотата му, се губеше напълно в сенките, които сякаш се излъчваха от Хю. Едната топчеста ръка на Ралф стискаше халба бира, но той не пиеше.

Алис знаеше, че тази вечер чичо й е напрегнат и обезпокоен, почти изплашен. Едрите й братовчеди — Джървис и Уилям — бяха също толкова разтревожени. Седяха сковано на една от по-ниските маси, впили погледи в Алис. Тя усещаше отчаянието им и знаеше каква е причината му. Срещу тях седяха мрачните, закоравели в битки, хора на Хю. Дръжките на мечовете им блестяха на светлината на огъня.

Благоразположението на Хю беше в ръцете на Алис. От нея зависеше дали тази нощ ще се пролее кръв, или не.

Известно бе защо Хю Непреклонния е дошъл в Лингууд Хол, но само обитателите на имението знаеха, че това, което той търси, не е тук. И всички се страхуваха от възможната му реакция след тази новина.

Беше решено Алис да му обясни положението. През последните три дни, откак се разбра, че суровият рицар сигурно ще ги посети, Ралф се оплакваше на всеки, готов да го изслуша, че само Алис е виновна за надвисналото над главите им нещастие.

Чичо й бе настоял тя да се опита да убеди Хю, че не бива да си отмъщава на имението им. Алис знаеше, че Ралф й е много ядосан. Знаеше също така, че е и много изплашен. И причината беше основателна.