Читать «Любов и грях» онлайн - страница 155

— Ти не разбираш какво е положението — каза тихо Хю. Как може човек да обясни на брата на една жена, че животът на сестра му виси на косъм? Нещо повече: как понася един мъж факта, че съпругата му е изложена на милостта на един убиец?

Хю положи усилие да загърби собствените си страхове. Нямаше да успее да направи нищо за Алис, ако се посветеше на ужасната мисъл за бъдещ живот без нея.

— Не е вярно — отвърна гневно Бенедикт. — Разбирам много добре какво става. Сестра ми е отвлечена от Едуард от Локтън, който поиска откуп, за да я върне. Рицарите си искат откупи непрекъснато. Плати го, милорд, трябва да го платиш!

— Няма да постигна нищо с това — каза Хю. — Ако оставя зеления кристал в старата канавка, както ми беше казано, можем да сме сигурни, че Едуард ще убие Алис.

Дънстън кимна мрачно.

— Сър Хю е прав, Бенедикт.

Бенедикт се втренчи, смаян, първо в Дънстън, после Хю.

— Но… Но той поиска откуп. Каза, че ще я освободи след като го получи.

— Това не е турнир, нито приятелски облог, където откупите са нещо обичайно и са просто част от играта. — Хю отново се загледа в картата. — Не прави грешката да вярваш, че Едуард от Локтън ще играе тази игра по правилата на честта.

— Но той е рицар — възрази Бенедикт. — Той взе участие в турнира в Ипстоук. Видях го с очите си.

— С това си действие Едуард доказа, че не е истински рицар — промърмори Дънстън.

— Досега играеше ролята на хитра лисица, която се крие в храсталаците, докато не се появи възможност да хване това, което иска. — Хю прокара върха на показалеца си по един от тунелите. — На турнирното поле той е доста кротък. Там го наблюдават прекалено много хора. Прекалено много истински рицари, които ще се разгневят, ако той започне да мами или да действа непочтено. Но това е друг въпрос.

— Какво говориш? — възкликна Бенедикт.

— Сега Едуард отиде прекалено далеч. — Хю сложи лакът на масата и подпря брадичка на юмрука си. — Завладяването на Рейвънхол е едно. Знаеше, че не ме интересува какво става в имението. Ако обстоятелствата бяха други… — Той остави изречението да увисне недовършено във въздуха.

По лицето на Бенедикт се изписа изражение на мрачно разбиране.

— Искаш да кажеш, че ако Алис не се бе притекла на помощ на Рейвънхол, ти самият не би го направил?

— Да. Ако тя не бе проявила самоинициативата да спаси това имение, Едуард щеше да го получи с благословията ми. Той го е знаел много добре. Но това… това е нещо доста по-различно.

Тук имаше нещо друго. Хю се замисли над възможностите. Какво знаеше Едуард за зеления кристал, което го кара да рискува да си навлече гнева на човек, с когото досега е бил доста предпазлив?

Какво знаеше Едуард за кристала, което го кара да рискува живота си, за да го получи?

В момента, в който е пленил Алис, Едуард бе подписал смъртната си присъда и сигурно го знаеше много добре.

— Това със сигурност е нещо по-различно. — Бенедикт удари с юмрук по бюрото. — Защо мислиш, че Едуард ще убие Алис, ако платиш откупа?

— Отвличайки Алис, той ме предизвиква пряко. — Хю се намръщи, разглеждайки друг тунел върху картата. — Това означава, че по някаква причина той вече не се страхува от мен достатъчно, за да бъде предпазлив. Ако случаят е такъв, то значи той вече не е лисица, а глиган. А никое друго същество не е толкова опасно и непредсказуемо, колкото глигана.