Читать «Любов и грях» онлайн - страница 153

Алис си пое дълбоко въздух.

— Какво смяташ да правиш?

— Съвсем просто е. Ще изпратя съобщение на сър Хю, в което ще се казва, че ако иска да те види жива и здрава, трябва да ми даде зеления кристал.

Алис се постара да прозвучи спокойно:

— Известно е, че лорд Хю се доверява на много малко хора, сър Едуард. Но е много привързан към мен.

— Много добре го знам, мадам. Всъщност това лежи в основата на плана ми.

— Ако го убедиш да плати откупа, трябва първо да го накараш да повярва, че съм все още жива. Ако ме смята за мъртва, няма да ти плати нищо. Той е прекалено добър в сделките, за да се остави да го измамят по подобен начин.

Едуард се намръщи.

— И защо би се усъмнил в съобщението ми? Съвсем скоро ще разбере, че си изчезнала.

Алис сви рамене.

— Може да си помисли, че просто съм се изгубила в мъглата и някой разбойник, разбрал за изчезването ми, се възползва от възможността да се престори, че ме е взел в плен.

Едуард се замисли над думите й и лицето му придоби лукав израз.

— Ще му изпратя нещо твое, за да докажа, че си при мен.

— Чудесна идея, сър Едуард.

— Когато всичко свърши, Ълбърт — закле се Хю, — никога повече няма да влизаш в тази зала.

— Да, милорд. — Главата на Ълбърт клюмна. — Мога само да кажа още веднъж, че ужасно съжалявам. Но лейди Алис ходи в селото всеки ден, затова днес не сметнах за необходимо да изпращам с нея охрана.

Проклятие!

Ълбърт беше прав и Хю го знаеше. Спря да крачи и застана пред огнището в голямата зала. Нямаше смисъл да се кара на иконома. Никой не знаеше по-добре от Хю, че младият мъж въобще не е виновен за случилото се. Ако някой беше виновен, помисли си Хю, то това беше самият той. Не бе съумял да защити жена си.

— Гръм и мълнии!

Хю погледна бележника в ръката си. Алис го бе изтървала на пътя и той го откри на път за вкъщи, връщайки се от безплодното търсене на Катрин.

— Може би просто се е изгубила в мъглата — обади се Бенедикт, но в гласа му се долавяше тревога.

Хю стисна зъби.

— Малко вероятно. Мъглата е гъста, но едва ли някой, който познава добре пътя, може да се изгуби. Не, била е отвлечена.

Очите на Бенедикт се разшириха.

— Мислиш, че е била отвлечена?

— Да.

Бе разбрал истината още в първия ужасен миг, когато видя бележника на пътя.

Хю затвори очи за миг. Налагаше си да запази спокойствие. Трябваше да мисли ясно и логично. Трябваше да овладее бурята от гняв и страх, заплашваща да залее самообладанието му, в противен случай всичко беше загубено.

— Но кой би отвлякъл лейди Алис? — Ълбърт беше съвсем объркан. — Всички я обичат.

В очите на Бенедикт се появи истински страх.

— Трябва веднага да тръгнем да я търсим.

— Не — каза Хю. — Не можахме да открием дори отровителката в тази мъгла. Нямаме никакъв шанс да открием Алис, преди похитителят да изпрати някакво съобщение.

— А ако не го направи? — попита гневно Бенедикт. — Какво ще правиш, ако не изпрати нищо?

— Ще има съобщение. — Хю стисна дръжката на меча си. — Единствената цел на отвличането е откупът.