Читать «Любов и грях» онлайн - страница 154

Съобщението беше донесено при портите точно когато мракът забулваше обвитите в мъгла земи на Скарклиф. Разтревожен войник донесе исканията право на Хю.

— Един мъж дойде при портите, милорд. Каза да ти предам, че ако искаш лейди Алис да се върне, трябва да занесеш зеления кристал в северния край на старата селска канавка. Трябва да го оставиш там, да се върнеш в крепостта и да чакаш. На сутринта камъкът няма да е вече там, а лейди Алис ще се върне вкъщи.

— Зеленият камък? — Хю, седнал в големия си абаносов стол, се приведе напред, подпря лакът на коляното си и се загледа във войника. — Това ли е откупът?

— Да, милорд. — Човекът преглътна. — Моля се да не забравяш, че аз просто нося съобщението, милорд.

— Кой го изпрати?

— Човекът каза, че господарят му е Едуард от Локтън.

— Едуард. — Хю се загледа в пламъците в огнището. — Значи все пак ме предизвика. Пратеникът каза ли нещо друго? Нещо? Мисли, Гаран.

Гаран кимна бързо.

— Каза, че господарят му е заповядал да ти предаде специално съобщение от лейди Алис, за да ти докаже, че тя наистина е негова пленница.

— И какво е то?

Гаран отстъпи крачка назад, въпреки че Хю не се надигна от стола. Протегна ръка, разтвори пръсти и на дланта му се появи познат пръстен с черен оникс.

— Лейди Алис ти изпраща своя годежен пръстен и те моли да си припомниш добре думите, които ти е казала в деня, когато си й го дал.

Хю погледна към пръстена. Не беше поет. Онзи ден не бе говорил на Алис за любов.

Опита се да си спомни всяка дума, която й бе казал тогава.

Няма да ходиш пещерите сама.

— Разбира се — прошепна Хю. Бенедикт излезе на светло.

— Какво има, сър?

— Едуард държи Алис някъде в пещерите на Скарклиф.

Глава 20

Бенедикт побесня, когато разбра за плана на Хю.

— Как така няма да платиш откупа? В името на Бога, милорд, не можеш да оставиш сестра ми на милостта на Едуард от Локтън. Чу исканията му. Той ще я убие.

Дънстън сложи ръка на рамото на момчето.

— Успокой се, Бенедикт. Сър Хю неведнъж си е имал работа с хора като Едуард. Знае какво прави.

Бенедикт тупна с бастуна си по пода.

— Но той казва, че няма да даде кристала на сър Едуард.

— Да.

Бенедикт се обърна към Хю.

— Сам си казвал, че зеленият кристал не е ценен. Тон е само един символ. Част от стара легенда, ти го каза. Животът на сестра ми е по-ценен от този дяволски камък!

Хю не вдигаше поглед от картата на пещерите, направена от Калвърт.

— Успокой се, Бенедикт.

— Мислех си, че изпитваш някакви нежни чувства към Алис. Каза, че ще се грижиш за нея. Каза, че ще я защитаваш.

Нежни чувства, помисли си Хю. Тези думи въобще не се доближаваха до описанието на емоциите, които в момента се бореше да овладее. Вдигна бавно поглед към напрегнатото лице на Бенедикт.

— Камъкът не е скъп, както ти казах — каза тихо той. — Но работата не е в това.

— Сър, трябва да платиш откупа — помоли се Бенедикт. — Той ще я убие, ако не го сториш.

Хю гледаше безмълвно Бенедикт, чудейки се колко може да му каже. Погледна към Дънстън, който сви рамене. Нямаше да постигнат нищо, като лъжат момчето, казваше изражението на верния му войник.