Читать «Любов и грях» онлайн - страница 151

— Не миналото направи отровата, Катрин. Ти я направи. Последният ти опит се провали, не знам дали знаеш. Няма да имаш друга възможност. Дори в момента сър Хю претърсва земите си. Рано или късно ще те открие.

Едуард от Локтън се появи в тъмния проход. В светлината на факлите чертите му много приличаха на чертите на зъл демон. Малките му, лукави очички блестяха злобно.

— Той вече претърси най-външната част на пещерите, но не откри нищо. Все пак не знаеше къде да гледа, нали, Катрин?

Катрин не се обърна към него. Погледът й остана върху Алис, сякаш се опитваше с усилие на волята си да я накара да разбере.

— Едуард е мой братовчед, лейди Алис.

— Твой братовчед? — Алис се загледа в Едуард. — Нищо не разбирам.

— Това ми е ясно. — Жълтите зъби на Едуард проблеснаха в брадата му. — Но ще разбереш, мадам. Можеш да си сигурна, скоро ще разбереш всичко. Както и онова копеле, съпругът ти, ще разбере точно преди мечът ми да пререже гърлото му.

На Алис й призля от горчивия гняв, който звучеше в думите му.

— Защо толкова мразиш съпруга ми?

— Защото раждането му развали всичко. Всичко. — Едуард махна раздразнено към Фултън и другия мъж и двамата пристъпиха в сенките на друг тъмен тунел. Едуард се приближи към Алис. — Катрин трябваше да се омъжи за Матю от Рейвънхол, нали разбираш. Аз самият уговорих годежа.

— Родителите ми починаха, когато бях на тринайсет години — прошепна Катрин. — Едуард беше единственият ми роднина. Съдбата ми беше в неговите ръце.

— Тя имаше голяма зестра, наследство от майка й, и аз имах големи планове за нея — изръмжа Едуард. — Матю от Рейвънхол беше наследник на няколко имения. Семейството му искаше зестрата на Катрин. Бяха готови да спазарят едно от именията си за нея. Сделката беше добра.

— Смятал си да се облагодетелстваш от брака на братовчедка си — обвини го Алис.

— Разбира се. — Едуард сви присмехулно рамене. — Бракът е бизнес. Жените стават само за две неща — за спане и за брак. Всяка кръчмарска прислужница става за първото, но само наследница — за второто.

— И ти реши да сложиш ръка върху твои собствени земи — каза гневно Алис.

Устните на Катрин се изкривиха в горчива гримаса.

— Той искаше много повече от собствено имение.

Едуард се намръщи.

— Планът ми беше да се отърва от сър Матю след сватбата. Като негова вдовица, Катрин щеше да е още по-ценна. Щях да поискам още земя и доста пари за ръката й.

— Какво си смятал да направиш? — възкликна Алис. — Да не би да си възнамерявал да тровиш съпрузите й, за да можеш да я продаваш отново и отново?

— Кълна ти се, не съм знаела за намеренията му — каза отчаяно Катрин. — Бях само едно невинно момиче. Не знаех нищо за мъжете и техните заговори.

— Ха! — Едуард я погледна злобно. — Но нищо не се получи. Матю се върна от Франция, решен да се ожени за онази кучка, Маргарет. Знаеше, че семейството му ще се противопостави, затова смяташе да го направи тайно. Но аз разбрах за плановете му в навечерието на сватбата.

— Значи ти си убил Матю и Маргарет?