Читать «Любов и грях» онлайн - страница 11

Но тази справедливост не беше достатъчна за дядото на Хю. Нищо не беше достатъчно за сър Томас.

Осемгодишният Хю покорно пропъди тези мисли. Заложена беше честта на фамилията, а на света нямаше нищо по-важно от честта му и от тази на дядо му. Това поне го разбираше добре. Говореха му за важността на честта още от мига на раждането му. Тя беше всичко, което имаше едно копеле, както сър Томас често му напомняше.

— Няма да спра, дядо — обеща Хю с решителността, на която бе способно само едно осемгодишно момче.

— Погрижи се да е така. Никога не забравяй — честта и отмъщението са всичко, което имаш.

Хю не се изненада, когато дядо му умря, без да каже нищо мило, без да благослови единствения си внук. Томас никога не бе проявявал чувства като обич и топлота. Гневът, предизвикан от прелъстяването, предателството и смъртта на обичната му дъщеря, бе задушил всички останали чувства на стареца.

Не че Томас не се грижеше за внука си. Хю винаги бе знаел, че е жизненоважен за дядо си, но само защото представляваше единственото средство за отмъщение на Томас.

Томас умря с името на дъщеря си върху напуканите си устни.

— Маргарет. Моя красива Маргарет. Твоето копеле ще отмъсти за теб.

За щастие на копелето на Маргарет, Еразъм от Торнууд успя да му даде това, което дядо му не можа. Все още под влиянието на победите си в Светите земи, той бе изиграл ролята на баща в живота на Хю. Като момче, Хю бе дал на своя наставник всичкото си уважение и възхищение.

Като мъж, Хю отдаваше на своя сеньор пълна и абсолютна лоялност, а това беше рядка и много ценена добродетел в света, в който живееше Еразъм.

Дънстън се уви по-плътно в сивото си вълнено наметало и огледа Хю с присвити очи. Хю знаеше какво си мисли. Дънстън не одобряваше тази работа с търсенето на зеления кристал. Смяташе го за загуба на време.

Хю се бе опитал да му обясни, че важен е не самият кристал, а това, което олицетворява. Това беше най-сигурният начин да осигури властта си над Скарклиф. Но Дънстън не разбираше подобни разсъждения. Според него добре наточените мечове и малката армия войници бяха единствените ключове към Скарклиф.

Беше с петнайсет години по-възрастен от Хю, покрит с белези от битки ветеран от същия онзи кръстоносен поход, който бе предприел Еразъм. Грубите му черти отразяваха суровостта на онова време. За разлика от Еразъм, Дънстън се бе върнал от похода без слава и злато, които да компенсират преживените трудности.

Бойният опит на Дънстън беше полезен за Еразъм, но всички, особено Еразъм, знаеха, че необичайните способности на Хю по отношение на военната тактика бяха направили Еразъм толкова влиятелен. Той наскоро награди верния си васал с имението Скарклиф, което някога бе принадлежало на рода на майката на Хю. Дънстън бе поискал да отиде с Хю в новото му имение.

— Не се обиждай, Хю, но ти не се мръщиш като другите хора. — Дънстън се ухили бързо, показвайки дупките между почернелите си зъби. — Когато се мръщиш, имам чувство, че съдбата вещае нещо лошо. Може би малко прекалено си усъвършенствал легендата си за тъмен и опасен рицар.