Читать «Любов и грях» онлайн - страница 9

— И едновременно с това да изразиш претенциите си спрямо него? — Усмивката на Хю доста наподобяваше ръба на добре наточено острие на меч.

Нямаше никакъв смисъл да отрича очевидното.

— Да, милорд.

— Обзалагам се, че е било твоя идея да забавиш уведомяването ми за загубата на камъка за след като се нахраня добре — промърмори Хю.

— Да, милорд. Майка ми често казваше, че мъжете са по-разумни, след като се нахранят. А сега, искам да ти съобщя, че имам план за това, как да открием камъка.

Хю сякаш не я чу. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Не мисля, че някога съм срещал жена като теб, лейди Алис.

Вниманието й веднага се отклони. Неочаквано удоволствие я стопли отвътре.

— Намираш ли ме интересна, милорд? — Едва се осмели да добави останалото: — В интелектуален смисъл?

— Да, мадам. Много интересна.

Алис се изчерви. Никога не бе чувала подобен комплимент от мъж. Никога не бе чувала някакъв комплимент от мъж. И това я развълнува. Фактът, че Хю я намира толкова интересна, колкото тя намира него, беше наистина вълнуващ. Положи усилие да пропъди непознатото усещане и да се върне на темата.

— Благодаря, милорд — каза тя с впечатляващо за обстоятелствата спокойствие. — А сега, както ти казвах, когато разбрах, че ще ни посетиш, измислих план, чрез който бихме могли да открием кристала заедно.

Ралф се опули.

— Алис, какви ги говориш?

— Съвсем скоро ще обясня всичко, чичо. — Алис сияеше срещу Хю. — Сигурна съм, че искаш да чуеш подробностите, милорд.

— Малко, съвсем малко мъже в миналото са се опитвали да ме измамят — каза Хю.

Алис се намръщи.

— Да те измамят ли, милорд? Никой тук не се опитва да те измами.

— И тези мъже сега са мъртви.

— Сър, мисля, че трябва да се върнем на въпроса — каза хрипливо Алис. — Сега, когато и двамата проявяваме интерес към зеления камък, логично е да обединим силите си.

— Имаше също така — казвам го със съжаление — една-две жени, които играеха опасни игрички с мен. — Хю спря. — Но се съмнявам, че би желала да узнаеш подробности от съдбата им.

— Милорд, отклоняваме се от темата.

Хю потърка ръба на чашата си.

— Но сега, когато си спомням за тези жени, които изпитваха търпението ми с глупави игри, бих могъл да кажа с известна сигурност, че те въобще не приличаха на теб.

— Разбира се, че не — Алис отново започна да се ядосва. — Аз не си играя с теб, сър. Точно обратното. Ще ни бъде от взаимна полза да обединим моя ум с твоите рицарски умения, за да открием камъка заедно.

— Това ще е доста трудно, лейди Алис, след като не забелязах никакво доказателство, че притежаваш някакъв ум. — Хю продължаваше да си играе с чашата. — Поне не такъв, който да не е размътен.

Алис се вбеси.

— Милорд, нанасяш ми тежка обида.

— Алис, ти ще докараш смъртта на всички ни — прошепна отчаяно Ралф.

Хю не обърна никакво внимание на домакина си. Продължаваше да наблюдава Алис.

— Не те обиждам, лейди, просто изтъквам един неоспорим факт. Умът ти трябва да е излетял нанякъде, ако вярваш, че можеш да си играеш с мен по този начин. Една истински умна жена щеше отдавна да разбере, че ледът под краката й е много тънък.