Читать «Любов и грях» онлайн - страница 104
Джейн Ан Кренц
Алис отвори вратата по-широко.
— Запали свещта ми с твоята.
— Да, милейди. — Лара влезе в спалнята.
Алис започна бързо да се облича. Когато стана готова, грабна тежкото си вълнено наметало и забърза надолу по стълбите.
Двете монахини я чакаха до студеното огнище. Дънстън и хората му, вдигнати от сън, стояха тихо в сенките.
Жените погледнаха към Алис с разтревожени лица.
— Игуменката ни изпрати, за да те помолим да дойдеш в дома на мелничаря, милейди — каза едната от жените — Най-малкият му син е много болен. Лечителката свърши церовете си и не знае какво друго да опита. Игуменката се надява, че може би ще дадеш някакъв съвет.
Алис си спомни засмяното, тъмнокосо момченце, което бе виждала да си играе пред дома на мелничаря.
— Разбира се, че ще дойда с вас, но не знам какво бих могла да направя. Ако сестра Катрин е изчерпала лековете си, аз едва ли ще имам някой.
— Игуменката смята, че може би си научила някои специални неща от майка си.
Алис се вцепени.
— Майка ми беше много образована жена, но някои от рецептите й са опасни.
— Игуменката и лечителката смятат, че младият Джон умира, милейди — обади се тихо втората жена. — Казват, че няма какво да губим.
— Разбирам. — Алис вдигна полите си и се обърна към стълбището. — Ще взема бележника с рецепти на майка ми.
Когато тя се върна няколко минути по-късно, Дънстън се показа от сенките.
— Ще те придружа до къщата на мелничаря — каза й безцеремонно.
— Не е необходимо.
— Необходимо е — промърмори Дънстън. — Сър Хю сигурно би ме обесил, ако ти позволя да излизаш сама през нощта.
Малко по-късно Алис влетя в малката къща на мелничаря точно когато Катрин слагаше студена кърпа върху трескавото чело на младия Джон.
Алис се ужаси от промените, които бе предизвикала болестта у жизнерадостното дете, което тичаше волно тази сутрин. Очите му бяха затворени. Лежеше неподвижно върху леглото, малкото му телце беше горещо. Дишането му беше тежко и хрипливо. Изстена тихо веднъж-дваж, но явно не усещаше хората около себе си.
— Нищо повече не мога да направя. — Катрин се изправи. — Сега вече е в Божиите ръце.
Лицето й беше по-мрачно от обикновено, но иначе нямаше признаци за друго чувство. Изглеждаше дистанцирана, помисли си Алис, почти незаинтересована, лечителка, която знае и приема границите във възможностите на лекарствата си. Колко по-различна беше майка й. Хелън никога не се предаваше, преди смъртта да вземе жертвата си.
Джоан се прекръсти.
Жената на мелничаря извика с глас, изпълнен с болка, и избухна в сълзи. Съпругът й, широкоплещест мъж с мило лице, я прегърна и несръчно я потупа по раменете.
— Хайде, хайде — шепнеше отново и отново. Погледна безпомощно към Алис над рамото на жена си. Очите му бяха влажни. — Благодаря ти, че дойде, милейди.
— Разбира се — отвърна разсеяно Алис.
Вниманието й беше съсредоточено върху малкия пациент. Отиде до постелята му. Думите на майка й се върнаха в паметта й, докато гледаше Джон.
Джоан се обади тихо от другата страна на леглото:
