Читать «Заклинателка» онлайн - страница 10

Ерик премигна срещу нея зашеметен, без да знае какво да каже. Това не беше необичайно. На момчетата винаги им се връзваше езикът, когато бяха около Блейс.

— Аз съм Блейс Хармън. — Гласът й беше тих и спокоен. — А ти… трябва да си Ерик?

Ерик кимна, все още премигвайки.

Да, той очевидно беше заслепен от нея, помисли си Теа. Този глупак! В същото време се учуди колко бурно реагираше на всичко това самата тя.

— Добре, защото не бих искала да дам това на някой друг. — Блейс извади тетрадката иззад гърба си като магьосник.

— О, къде я намери? — На лицето на Ерик се изписа едновременно облекчение и благодарност. — Търсих я навсякъде.

— Братовчедка ми ми я даде — каза Блейс небрежно. Тя задържа тетрадката, когато той се опита да я вземе. — Почакай, дължиш ми нещо за това, че ти я донесох, нали?

Гласът й беше като мъркане. И сега Теа вече знаеше какво предстоеше да се случи.

Ерик беше обречен.

3

Обречен и изгубен. Блейс го бе избрала и единственият въпрос беше как щеше да си поиграе с него.

Дълъг списък с имена изплува в ума на Теа. Ранди Марик, Джейк Батиста, Кристофър Милтън, Трой Съливан, Дениъл Ксионг.

А сега и Ерик Рос.

Но Ерик звучеше въодушевен:

— Твоята братовчедка? Това да не е другото ново момиче? Теа?

— Да. А сега…

— Виж, знаеш ли къде е тя? Наистина искам да говоря с нея. — Погледът на Ерик отново се замъгли, докато гледаше някъде в далечината. — Тя е просто… никога не съм срещал някоя като нея…

Блейс пусна тетрадката и се загледа в него с почуда.

От скришното си място Теа също го наблюдаваше.

Нищо подобно не се беше случвало преди. Той сякаш дори не виждаше Блейс, което беше странно. Но защо, в името на Синята богиня-маймуна на любопитството, мислеше си Теа, това откритие все пак й донесе облекчение!

Чу се звънецът. Блейс все още стоеше там смаяна. Ерик пъхна тетрадката в раницата си.

— Би ли й казала, че съм попитал за нея?

— Нея не я интересува, че си питал за нея! — отсече Блейс с вече не толкова мек тон. — Тя много категорично каза, че не иска да те вижда повече. И на твое място бих внимавала, защото понякога тя е доста избухлива. — Последните думи бяха изречени на висок глас.

Ерик изглеждаше малко разтревожен и обезкуражен. Теа го видя нервно да преглъща. После, без дори да каже довиждане на Блейс, се обърна и тръгна към дъното на коридора.

Е, добре, щом такава е волята на Червената богиня-врана на мълнията, каза си Теа.

Блейс се обърна и тръгна към Теа, която дори не опита да се скрие.

— Значи си видяла всичко. И предполагам, че си останала доволна — каза Блейс язвително.

Но Теа далеч не беше щастлива. Беше по-скоро объркана. Някак тревожна и уплашена, защото Чашата на смъртта все още плуваше пред очите й.

— Мисля, че и двете трябва да го оставим на мира — рече тя.

— Шегуваш ли се? Аз ще го имам — отсече Блейс. — Той е мой, освен… — добави тя с искрящ поглед — ако не си го избрала за себе си.

— Аз… ами не… — заекна Теа объркано.

— Тогава е мой. Обичам предизвикателствата.