Читать «Заклинателка» онлайн - страница 39

Тръгна надолу по стълбите почти като сомнамбул. Спокойна и някак откъсната от всичко наоколо.

— Тоби, къде е баба?

Той вдигна леко глава.

— Отиде да се види с Тиери Дескуедрес, нещо свързано със земите му. Каза ми да отида да я взема вечерта.

Тиери беше вампир и един от господарите на Нощния свят. Притежаваше много земи на североизток от Лае Вегас, но какво общо имаше баба с това?

Всъщност какво значение имаше. Важното беше, че нямаше да се върне до вечерта.

— Добре тогава, защо не излезеш да се позабавляваш? Аз ще наглеждам магазина.

Тобаяс я погледна смаяно със сините си очи и след това кръглото му лице цялото грейна.

— Наистина ли? Наистина ли ме пускаш? Направо ще те разцелувам! Да видим сега при кого ще отида… Може би при Киши… Или при Зоуи… Не, по-добре при Шийна…

Като всички магьосници Тобаяс се ползваше с огромна популярност сред момичетата вещици в града.

Продължавайки да си мърмори нещо под нос, той провери портфейла си, грабна ключовете на колата и тръгна към вратата, сякаш се опасяваше, че Теа всеки момент може да промени решението си.

— Ще се върна навреме, за да взема госпожа Хармън, обещавам — каза той забързано и излезе.

Веднага щом Тобаяс се отдалечи, Теа обърна табелката откъм страната, на която пишеше „Затворено“, заключи и тръгна на пръсти към лавиците зад щанда.

Желязното сандъче, което й беше нужно, се намираше на един по-нисък рафт с вратички. Теа го вдигна с усилие — беше тежко и изглеждаше най-малко на петстотин години. Със стиснати зъби и поглед, прикован в мънистената завеса, която разделяше магазина от работилницата на баба й, тя се заизкачва бавно по стълбите.

Наложи се още няколко пъти да слезе долу, за да вземе всичко, което й трябваше. Мънистената завеса не помръдна нито веднъж.

Най-накрая отиде в спалнята на баба си. На пирон близо до леглото беше окачена тежка халка с няколко ключа на нея. Теа я взе. Върна се обратно в стаята си, затвори вратата и напъха една кърпа в процепа под нея, за да не може Блейс да усети дима.

Добре, а сега да отворим това нещо.

Седна с кръстосани крака на пода пред сандъка. Не беше трудно да открие правилния ключ — просто трябваше да избере най-стария и най-грапавия от връзката. Той влезе в ключалката без никакъв проблем и сандъкът се отвори.

Вътре имаше бронзова кутия, а в нея друга сребърна, в която пък беше поставена старинна книга с пожълтели шумолящи страници, малко зелено шишенце, чиято коркова тапа беше стегната с лента и залята с восък, и около трийсет-четирийсет амулета. Теа взе един и го разгледа.

В него имаше кичур руса коса, вързан на възел и запечатан в топка от тъмночервеникава глина. Теа я докосна с благоговение. Глината беше направена от кал и кръв на вещица. Вероятно цял вещерски кръг беше работил седмици наред върху този амулет, обливайки го с кръв, напявайки заклинания, смесвайки тайните съставки и закалявайки го с ритуалния огън.

„Сега аз докосвам една непозната вещица — каза си Теа. — Духовната същност на някой, който е умрял преди стотици години.“ Но повечето глинени талисмани бяха толкова стари и протрити, че Теа не можеше да открие никакъв символ върху тях.