Читать «Заклинателка» онлайн - страница 38

Рисунката бе красива. Блейс беше истински гений в създаването на бижута, повечето от тях стъпващи на древни мотиви. Правеше огърлици от пчели, пеперуди, виещи се цветя, змии и скачащи делфини. От всяко нейно творение бликаше живот, радост и някаква… магия. В това се изразяваше истинският й талант. Всеки от отделните елементи имаше конкретно предназначение. Камъните бяха подбирани така, че да увеличават взаимно силата си — рубин за желание, черен опал за опиянение, топаз за копнеж, гранат за възбуда. И венецът на цялата й композиция беше астерията, пушечно сив сапфир във формата на звезда с шест лъча. Камъкът на Блейс, който беше точно като очите й.

Блейс беше наредила елементите пред себе си. Но магията не беше само в камъните. Много от отделните детайли бяха снабдени с тайни ниши, в които можеха да се слагат магически билки, прахове и еликсири. Тя можеше буквално да напои камъните със своите вълшебства.

Дори дизайнът на накита можеше да съдържа магия. Всяка линия, всяка извивка, всяко цветно стръкче имаше определено значение. Самото му съзерцание можеше да има магическо въздействие.

Онова, върху което работеше Блейс, имаше смъртоносна сила.

Теа виждаше как украшението постепенно приема формата си. Блейс използваше стар восъчен метод, което означаваше, че изработва калъпите си от корав син восък, в който после отливаше златото, среброто или медта. Това, което създаваше, беше смайващо. Спиращо дъха. Сложен шедьовър, който щеше да има същия ефект като този на магическия пояс на Афродита — всяко момче, което го зърнеше, щеше да бъде омагьосано.

И на всичко отгоре тя имаше от кръвта на Ерик. Съществен елемент, с който можеше да насочи магията си специално към него.

Единственото хубаво нещо беше, че щеше да й отнеме още няколко дни, за да довърши творението си. Но веднъж щом приключеше… Ерик щеше да бъде обречен.

Теа тихо се отдалечи, без да знае и без да се интересува дали Блейс я беше забелязала. Отправи се слепешката към стаята си.

Тя и Ерик бяха сродни души. Но в известен смисъл Блейс беше въплъщение на самата Афродита. Кой изобщо можеше да й устои?

Какво да правя?

Тя също имаше малко от кръвта на Ерик в крайчеца на салфетката. Но не можеше да се мери с Блейс в сътворяването на любовни магии.

Значи трябва да измисля нещо друго. Нещо, което да я държи настрана от него. Да го пази…

Теа се изправи.

Не, не мога да го направя. Твърде опасно е. Призивните заклинания са твърде опасни. Дори и Вътрешният кръг трябваше да внимава, когато боравеше с тях.

Но баба има нужните материали. Знам го. Виждала съм кутията.

В същото време дори самият опит можеше да доведе до гибелта й.

Теа усети да я обзема странно спокойствие. Самата мисъл за риска я караше да се чувства по-сигурна и прогонваше опасенията й какво щеше да каже баба й, ако научи. Освен това собствените й страхове не бяха нищо в сравнение с тревогата й за Ерик. И докато си мислеше за тези неща, тя успя да пропъди колебанията си, че онова, което кроеше, може би беше опасно или погрешно.