Читать «Заклинателка» онлайн - страница 37

— Разбира се, че ще ти помогна. Налага се. Ние сме като сестри и аз никога не бих те изоставила в беда.

Теа изпита такова облекчение, че й се зави свят. И колкото и да беше странно, след това се разплака още по-неутешимо.

— Бях толкова уплашена… Откакто това се случи, непрекъснато се опитвам да измисля какво да правя. — Тя хлипаше… Блейс отново я гледаше и й се усмихваше, а сивите й очи проблясваха някак особено. — Блейс?

— Ще ти помогна — отвърна тя, все така усмихната. — Като го взема за себе си. А после ще го убия за това, че е изложил братовчедка ми на опасност.

За момент Теа сякаш се вкамени и после избухна.

— Никога! — отсече тя. — Чуваш ли ме, сестричке? Никога!

Блейс остана спокойна, докато караше.

— Знам, сега сигурно си мислиш, че това не е най-добрият изход, но един ден ще ми благодариш.

— Блейс, чуй ме. Ако му сториш нещо… ако го нараниш, всъщност ще нараниш мен.

— Ще го преживееш. — Под разноцветните светлини от булеварда Блейс изглеждаше като някоя древна богиня на съдбата. — По-добре сега да те заболи малко, отколкото по-късно да бъдеш екзекутирана.

Теа се тресеше цялата от гняв. Как бе могла да допусне такава грешка! Ако беше продължила да разговаря с братовчедка си, помисли си тя по-късно, Блейс може би щеше да се вслуша в думите й. Но беше толкова бясна и ужасена, че можа само да каже:

— Не мисля, че можеш да го направиш. Не мисля, че би могла да ми го отнемеш, дори да опиташ.

Блейс се вторачи в нея, сякаш за момент не знаеше какво да каже. После отметна глава назад и се разсмя.

— Теа — каза тя, — аз мога да отнема всяко момче от когото и да било. По всяко време, навсякъде и по който си искам начин. И точно това възнамерявам да направя с Ерик.

— Не и този път. Ерик ме обича и не можеш да промениш това. Не можеш да ми го отнемеш.

На устните на Блейс траеше лека тайнствена усмивка. Но тя каза само две думи, преди да излезе от страничната лента и да поеме отново по тъмните улици:

— Само гледай.

Теа не спа добре тази нощ. Насън непрекъснато виждаше лицето на Ранди Марик и от време на време то се превръщаше в лицето на Ерик, окървавено и с празни очи.

Събуди се с проникването на първите слънчеви лъчи.

Стаята й сякаш страдаше от раздвоение на личността. Едната половина беше красиво подредена и украсена в бледосиньо и пролетно зелено. Другата беше разхвърляна и боядисана в цвят, който събуждаше силни емоции, символ едновременно на страст и омраза. Червеното.

Обикновено Блейс спеше под червената си кадифена завивка на Ралф Лорън, но тази сутрин вече беше излязла. Лош знак. Тя ставаше рано само ако имаше определена причина.

Теа стана, облече се и слезе предпазливо на долния етаж.

Магазинът беше празен, като изключим Тобаяс, който стоеше унило на обичайното си място до касовия апарат. Той промърмори нещо, когато Теа го поздрави, прокарвайки ръка през къдравата си кафява коса. Вероятно ужасно му се искаше да е някъде навън през уикенда както всички останали деветнайсетгодишни момчета.

Теа се отправи към работилницата.

Блейс седеше на дългата маса със слушалки на ушите, тананикайки си нещо. Пред нея беше разтворен нещо като чертеж. Теа се приближи тихо.