Читать «Заклинателка» онлайн - страница 25

Теа не знаеше какво да отговори. Изведнъж се беше изправила пред една неразрешима дилема. Копнееше да положи глава върху рамото на Ерик, но в същото време умът й изпращаше сигнали за тревога.

В този момент чу викове от дъното на дансинга.

— Махни се от пътя ми — викаше момче със синьо сако. — Тя ми се усмихна и аз отивам при нея.

— Тя се усмихваше на мен, глупако — отвърна друго момче със сиво сако. — Затова просто се разкарай.

Ругатни и възклицания.

— Не е вярно, на мен се усмихваше. — Още ругатни. — Затова ти се разкарай.

Последва сбиване. Няколко учители се спуснаха да въдворят ред.

Теа потърси Блейс с очи и не се изненада, когато скоро я откри. Гарнираният с червена коприна смокинг беше заобиколен от група момчета, които на свой ред бяха заобиколени от група гневни изоставени момичета.

— Може би трябва да отидем да кажем „здравей“ на Блейс — каза Теа. Искаше й се да предупреди братовчедка си за опасността от предстоящите размирици.

— Добре. Тя определено е доста популярна, както виждам.

Те успяха да си пробият път през обкръжаващата я тълпа. Блейс беше в стихията си, доволна от вниманието към нея и бъркотията наоколо.

— Чаках те час и половина, но ти така и не се появи — оплакваше се умърлушено Кевин. Той носеше безупречна бяла копринена риза и идеално ушити черни панталони. Но в очите му се четеше пълна обреченост.

— Може да си ми дал грешен адрес — каза Блейс замислено. — Не можах да намеря къщата ти. — Тя държеше за ръката високо момче с руса коса до раменете и фигура на атлет, който тренира по четири-пет часа на ден. — Както и да е, искаш ли да танцуваме?

Кевин погледна към русото момче, чието лице остана безизразно.

— Не обръщай внимание на Серджо — рече Блейс. — Той просто ми правеше компания. Искаш ли да танцуваме или не?

Кевин погледна надолу.

— Ами, да. Разбира се, че искам…

В момента, в който Блейс се откъсна от Серджо, Теа се наведе леко напред към нея.

— Моля те, не прави публични представления — прошепна тя в ухото на братовчедка си. — Вече предизвика едно сбиване.

Блейс само я погледна развеселено и хвана Кевин под ръка. Повечето от момчетата я последваха и докато тълпата се разотиваше, Теа видя Дани на една малка маса. Носеше блещукаща златна рокля и беше сама.

— Да отидем да седнем — предложи Ерик, преди Теа да успее да каже нещо. Тя го погледна с благодарност.

— Къде е Джон? — попита Теа, докато сядаха на масата.

Дани кимна към групичката момчета, която следваше Блейс.

— Всъщност нямам нищо против — каза тя спокойно, отпивайки от пунша си. — Тази вечер беше някак скучен, а освен това явно не си падам много по този вид танци.

Теа знаеше какво имаше предвид Дани. Танците по двойки на хората бяха различни от танците в кръг, които танцуваха вещиците. Там всичко беше в хармония с елементите на природата, всички танцуваха заедно, образувайки едно единно цяло.

Ерик отиде да си вземе пунш.

— Как върви с него? — попита Дани тихо, когато той се отдалечи. Тъмно кадифените й очи се взираха с любопитство в тези на Теа.

— Засега всичко е наред — каза Теа уклончиво. После погледна към дансинга. — Виждам, че Вив и Селена са тук.