Читать «Заклинателка» онлайн - страница 24

Блейс се стъписа. После му хвърли гневен поглед.

— Благодаря ти, имам си кавалер. Тъкмо отивах при него. — На път към вратата тя погледна изпитателно Теа. — Имаш всичко нужно за тази вечер, нали?

Шишенцето беше в бледозелената чантичка на Теа. Тя нямаше идея как може да го напълни, но кимна в отговор.

— Добре. — Блейс излезе с плавна походка и се качи в сребристосивото порше, което беше паркирано отпред. „Колата на Кевин“, помисли си Теа, но тя добре знаеше, че Блейс нямаше да отиде да го вземе.

— Мисля, че я ядосах — каза Ерик.

— Не се притеснявай, на Блейс й харесва да е ядосана. А сега можем ли да тръгваме?

„Това е просто една среща“, повтаряше си Теа на влизане в училищната кафетерия, която беше променена до неузнаваемост. Светлините, музиката и играта от цветове на дансинга бяха някак странно вълнуващи и приканващи.

„Не съм тук да се забавлявам“, каза си Теа отново. Но кръвта й кипеше. Забеляза как Ерик се взира заговорнически в нея и разбра, че той чувства същото, което чувстваше и тя — сякаш бяха две деца, хванати за ръце на входа на някакъв невероятен карнавал.

— Ъ-ъ… трябва да те предупредя — каза Ерик. — Не мога да танцувам нищо, освен блус.

Е, страхотно. Значи щяха да танцуват блус. Но не беше ли това причината, поради която беше тук — да накара Блейс да си мисли, че е завъртяла главата на Ерик.

В този момент започна някакво бавно парче. Теа притвори за момент очи, примирявайки се със съдбата си, която не й се стори чак толкова ужасна, когато тя и Ерик застанаха на дансинга.

Терпсихора, Музо на танците, помогни ми да не се изложа. Никога преди не се беше озовавала толкова близо до момче и никога не беше танцувала под музиката на хората. Но Ерик, изглежда, не забелязваше липсата й на опит.

— Знаеш ли, не мога да повярвам — каза той. Ръцете му леко я бяха обгърнали, сякаш се страхуваше, че може да я счупи, ако я прегърне по-силно.

— Какво не можеш да повярваш?

— Ами… — Той тръсна глава. — Че съм тук с теб. Че всичко изглежда толкова просто. И че винаги ухаеш толкова хубаво.

Теа се засмя.

— Този път не съм използвала корена на Йемона — поде тя и в следващия момент й се прииска да си отхапе езика. Заля я вълна от адреналин и й се стори, че я пробождат болезнени иглички.

Полудяла ли беше? Та тя издаваше тайни магически съставки, за бога. Твърде лесно се разговаряше с него, това беше проблемът. Дори често забравяше, че той не е от нейния вид.

— Добре ли си? — попита Ерик, когато мълчанието й продължи твърде дълго. Гласът му беше загрижен.

Не, не съм добре. Страхувам се от Блейс, страхувам се и от законите на Нощния свят. А дори не знам дали всичко това си струва усилията…

— Може ли да те попитам нещо? — каза тя рязко. — Защо ме дръпна от змията?

— Защото можеше да те нападне и да те ухапе.

— Но можеше да ухапе и теб. — „Както действително се случи.“

Той се намръщи, сякаш току-що се беше сблъскал с една от неразгадаемите мистерии в живота.

— Просто реших, че опасността не е толкова голяма. Макар да знам, че това звучи глупаво.