Читать «Заклинателка» онлайн - страница 23

— В крайна сметка те са просто хора — отбеляза Дани със сладостно спокоен тон, сякаш откликвайки на съмненията й.

Събота вечер. Теа извади една рокля от гардероба си. Беше бледозелена, почти бяла, с елинистични мотиви. Дрехите на вещиците трябваше да са удобни и едновременно с това да изглеждат добре, а тази рокля беше лека, мека и правеше красиви вълни при завъртане.

Блейс не носеше рокля. Беше облечена в смокинг. Имаше червена копринена вратовръзка и пояс, който й стоеше великолепно.

„Това може би щяха да бъдат единствените танци в историята, на които най-популярното момиче щеше да носи копчета за ръкавели“, каза си Теа.

Ерик дойде точно навреме. Той потропа на вратата на магазина, която ползваха само хората. Обитателите на Нощния свят заобикаляха отзад и влизаха през една задна врата, на която имаше нещо като графит, изобразяващ черна далия.

„Добре“, помисли си Теа. Пое си дълбоко въздух, преди да отвори вратата и да го покани да влезе. Това е просто една обикновена среща…

Но първоначално не беше толкова неловко, колкото се беше опасявала. Той се усмихна и й подаде букет бели орхидеи. Тя отговори на усмивката му и го взе. После каза:

— Изглеждаш добре.

Костюмът му беше светлокафяв, свободен и удобен.

— Аз ли? Ти си тази, която изглежда добре. Искам да кажа, изглеждаш направо прекрасно. С тази рокля косата ти блести като злато. — После Ерик сведе поглед надолу, сякаш търсеше извинение за нещо. — Боя се, че не ходя често на танци.

— Така ли? — Теа беше чувала момичетата да говорят за него в училище. Сякаш всички го харесваха и искаха да бъдат близки с него.

— Да, доста съм зает. Нали знаеш, работа, спорт… — И после добави тихо: — И обикновено си блъскам главата какво да кажа, когато съм с момиче.

„Странно, това никога не е било проблем, когато си с мен“, помисли си Теа. И сетне забеляза, че Ерик оглежда магазина.

— На баба ми е. Продава най-различни неща от цял свят. — Тя го гледаше изпитателно. Това беше важен тест. Ако той, който беше обикновен човек, вярваше в тези неща, това означаваше, че или не е добре с главата, или е опасно близо до истината.

— Много интересно — излъга Ерик за нейно облекчение. — Според мен… — продължи той, очевидно мъчейки се да намери учтив начин да коментира вуду куклите и магическите кристали — хората действително могат да въздействат на телата си, променяйки състоянието на духа си.

„Нямаш представа колко си прав“, помисли си Теа.

Чу се тропане на токчета и Блейс слезе по стълбите. Първо се появиха обувките й, после краката, обути в удобни панталони, тялото й, подчертано тук-там с блестяща червена коприна, и най-накрая раменете и лицето й. Част от тъмната й коса беше вдигната, а друга се спускаше, опасвайки лицето й с палави черни къдрици.

Теа погледна към Ерик.

Той се усмихваше на Блейс, но не по глупавия, празноглав начин, по който й се усмихваха другите момчета. Неговата усмивка беше просто учтив поздрав.

— Здравей, Блейс — каза Ерик. — Сигурно отиваш на танци? Можем да те вземем, ако имаш нужда от превоз.