Читать «Заклинателка» онлайн - страница 22

В Кевин нещо се прекърши. Той се взираше в Блейс умолително, без да помръдва. Накрая Блейс кимна с глава към футболистите.

— Хайде, човече — каза единият от лакеите на Блейс, на Теа и се стори, че е Дуейн. Те хванаха Кевин за раменете и го отведоха, докато той продължаваше да гледа назад.

Блейс помаха с пръсти.

Селена прокара ръка през косата си и каза:

— Мислиш ли, че ще се раздели с колата си?

— Ами… — усмихна се Блейс, — да кажем, че е възможно да имам транспорт за танците. Но това, разбира се, не означава, че съм решила с кого ще бъда…

Теа се изправи. Дани бе мълчалива по време на обяда и сега се взираше в Блейс. В тъмно кадифените й очи се четеше едновременно страхопочитание и възхита.

— Махам се оттук — каза Теа рязко и почувства облекчение, когато Дани отмести поглед от Блейс и също се изправи.

— А, между другото… — рече Блейс, посягайки към раницата си, — забравих да ти дам това. — Тя държеше малко флаконче, подобно на тези, в които се съхранява парфюм.

— Какво е това?

— За танците. Нали се сещаш, за кръвта на момчетата.

5

— Какво? — каза Теа с ясното съзнание, че трябва да се противопостави. — Блейс, да не си се побъркала?

— Надявам се, това не означава, че се отричаш от магьосничеството? — каза Блейс заплашително. — Както знаеш, това е част от него.

— Искам да кажа, че не можем да вземем достатъчно кръв, за да напълним това, без да забележат. Какво да им кажем? Че ни трябва малко за спомен?

— А ти прояви малко изобретателност — подхвърли Вивиан звънливо, разтягайки едно червено-златно ластиче за коса между пръстите си.

— При нужда винаги можем да използваме Чашата на забравата — добави Блейс спокойно. — Така каквото и да направим, те няма да си спомнят нищо.

Теа остана като втрещена. Това, което Блейс предлагаше, беше все едно да използваш атомна бомба, за да убиеш муха.

— Ти си луда — каза тя тихо. — Знаеш, че на младите вещици не е позволено да използват такива магии и вероятно няма да ги използваме, дори когато станем майки или старици⁷. Тези неща не са за нас. — Тя се взира дълго в Блейс, докато най-накрая сивите очи на братовчедка й се сведоха надолу.

— Не смятам, че има магии, които могат да се определят като забранени — каза Блейс важно, но така и не срещна погледа на Теа, нито пък продължи разговора.

Когато Теа и Дани си тръгнаха, Теа забеляза, че Дани е взела едно от малките шишенца.

— Ще ходиш ли на танците?

— Да, предполагам. — Дани сви рамене. — Джон Финкелщайн от класа по литература ме покани преди няколко седмици. Никога досега не съм ходила на техните танци, но може би е време да започна.

„Какво може да означава това?“, помисли си Теа неспокойно.

— Смяташ ли да му направиш магия?

— Имаш предвид това ли? — Дани завъртя флакончето между пръстите си. — Не знам. Взех го просто така, за всеки случай… — Тя се вгледа в Теа, сякаш търсеше оправдание. — И ти взе твоето шишенце за Ерик.

Теа се подвоуми. Все още не беше разказала на Дани какво изпитва към Ерик, защото нямаше представа какво беше отношението на приятелката й към хората.