Читать «Заклинателка» онлайн - страница 13

— Напомни ми някой път да ти разкажа какво се случи с другите момчета, с които тя си играеше. В известен смисъл Ранди извади късмет… — Теа си пое въздух. — Както и да е, изпратиха ни обратно при баба ни Хармън, защото никой от другите ни роднини вече не ни искаше. Решиха, че ако баба не се справи с нас, никой друг няма да успее.

— Но това сигурно е страхотно — каза Дани. — Имам предвид да живееш с такава знаменита вещица. Една от причините да се преместим тук беше, че майка ми искаше да се учи при нея.

Теа кимна.

— Хората идват откъде ли не, за да посещават часовете й или да си купуват амулети и разни други неща. Въпреки това не е лесно да се живее с нея — добави Теа кисело. — Тя сменя по няколко чирака на година.

— Дали ще успее да се справи с Блейс?

— Не мисля, че е по силите на някого да се справи с Блейс. Това, което прави тя, е просто в природата й, както е в природата на котката да си играе с мишката. И ако пак стане някакъв проблем, баба ще ни прати при леля ни Урсула в Кънектикът.

— В Манастира?

— Да.

— Тогава по-добре бъдете внимателни.

— Така е. Дани, как е в това училище? Искам да кажа, смяташ ли, че Блейс ще успее да се опази от неприятности тук?

— Ами… — В очите на Дани се изписа тревога. — Казах ти и преди, има само още две вещици в нашия клас и те са от Кръга на Мрака. Може би ги познаваш… Вивиан Моригън и Селена Лакна.

Сърцето на Теа се сви. Вивиан и Селена… Беше ги виждала на Летните сборища. Носеха най-тъмните мантии сред момичетата от Кръга на Мрака. Те двете и Блейс можеха да се превърнат в смъртоносно трио, истинска гърмяща смес.

— Може би ако им обясниш колко е важно, те ще ти помогнат да държиш Блейс под контрол — рече Дани. — Искаш ли да поговориш с тях? Предполагам, че са в кафетерията във вътрешния двор. Обикновено обядваме там.

— Мм… — Теа се двоумеше. Да говори с тези момичета… е, това едва ли щеше да помогне много. Но може би все пак си струваше да опита. — Защо пък не?

На път към кафетерията тя видя нещо, което я накара да замръзне на място. На стената отсреща беше залепен огромен лист, оцветен в оранжево и черно по ръба. В центъра имаше нелепа фигура на стара жена с черна рокля, разчорлена бяла коса и състарено лице с брадавици. Беше яхнала метла и носеше островърха шапка. Надписът под рисунката гласеше:

31 октомври… Дългоочакваното парти за Хелоуин⁴.

С ръце на кръста Теа каза:

— Кога ще се научат най-сетне, че вещиците никога не са носели островърхи шапки.

Дани изсумтя презрително и изражението на овалното й лице стана изненадващо заплашително.

— Знаеш ли, братовчедка ти може би все пак е права да се държи с тях по този начин.

Теа я погледна сепнато.

— Ами хората са по-низш вид. Трябва да го признаеш. Може да звучи малко предубедено, но и самите те са ужасно предубедени. — Тя се наведе към Теа. — Нали знаеш, те имат предразсъдъци дори за такива неща като цвета на кожата.

Дани протегна ръката си и Теа се вгледа в безупречната й тъмнокафява кожа.

— Те биха решили, че ние с теб принадлежим на две различни раси — продължи Дани, притискайки ръката си до загорялата ръка на Теа. — И че може би едната от нас е по-добра от другата.