Читать «Сабриел» онлайн - страница 6

Ясинт се усмихна, цялото й лице сияеше, завъртя се в кръг и хукна обратно по алеята, със зайчето, вкопчено в шията й. Сабриел я проследи с поглед, докато влезе през портата, после се остави треперенето да я обземе, докато не се приведе одве, потръпвайки от студ. В момент на слабост бе нарушила обещанието, което бе дала на себе си и на баща си. Това бе само един заек, а Ясинт наистина го обичаше толкова много — но до какво щеше да доведе това? Не съществуваше голяма разлика между това да върнеш заек и да върнеш човек.

И което е по-зле, беше толкова лесно. Тя бе уловила духа точно при извора на реката и го бе върнала с едва доловимо движение на силата си, възстановявайки тялото с най-обикновени символи на Хартата, докато преминаваха от смъртта към живота. Дори не й бяха нужни звънчета или някои от другите приспособления на един некромант. Само едно изсвирване и волята й.

Смъртта и нейните последици не бяха голяма мистерия за Сабриел. Само й се щеше да е така.

Това бе последният учебен срок за Сабриел в „Уайвърли“ — всъщност, последните три седмици. Тя вече бе завършила, първа по английски, първа и по музика, трета по математика, седма по естествени науки, втора по бойни изкуства и четвърта по етикет. Освен това беше безспорен първенец по магии, но това не бе отразено в дипломата й. Магията действаше единствено в онези райони на Анселстиер, които се намираха близо до Стената, бележеща границата със Старото кралство. Отвъд тези земи, магията се възприемаше като занимание, надхвърлящо рамките на приличието, ако изобщо съществуваше, и хората с добра репутация дори не я споменаваха. Колежът „Уайвърли“ се намираше едва на четиридесет мили от Стената, като цяло се ползваше с добра репутация и в него преподаваха магия на онези ученици, които получаваха специално разрешение от родителите си.

Бащата на Сабриел го бе избрал именно поради тази причина, когато се бе появил от Старото кралство с петгодишната си дъщеря, в търсене на пансион. Той бе предплатил за първата година със сребърни дениери от Старото кралство, които тайнствено наподобяваха хладно желязо. След това той идваше да посещава дъщеря си два пъти годишно, в средата на лятото и в средата на зимата, като всеки път оставаше за няколко дни и винаги носеше още сребро.

Съвсем разбираемо, директорката много обичаше Сабриел. Най-вече защото тя никога не изглеждаше разстроена от редките посещения на баща си, както биха били повечето момичета. Веднъж мисис Ъмбрейд бе попитала Сабриел дали това й пречи и бе смутена от нейния отговор, защото според Сабриел тя виждала баща си много по-често, отколкото когато идвал лично. Мисис Ъмбрейд не преподаваше магия и не желаеше да знае нищо повече за нея освен приятния факт, че някои родители плащаха значителни суми за обучението на дъщерите си в основните принципи на магьосничеството и магиите.

Мисис Ъмбрейд със сигурност не желаеше да знае как Сабриел вижда баща си. Сабриел, от друга страна, винаги очакваше с нетърпение неговите неофициални посещения и наблюдаваше луната, проследявайки движенията й в алманаха с кожена подвързия, в който бяха изброени фазите й в двете кралства, както и ценна информация за сезоните, приливите и отливите и други краткотрайни явления, които никога не бяха еднакви по едно и също време от двете страни на Стената. Образът на Абхорсен винаги се появяваше сред лунния мрак.