Читать «Сабриел» онлайн - страница 4

— Как е бебето? — попита той, а акушерката го погледна учудено, защото мъртвото дете вече бе живо и шумно, а кожата му бе мъртвешки бледа като неговата.

— Както сам чувате, господарю — отвърна тя, — тя е много добре. Навярно е малко студено за нея…

Той посочи огъня и каза нещо, след което огънят се оживи с рев, мразът незабавно се стопи, а дъждовните капки се превърнаха в пара.

— Това ще свърши работа до сутринта — каза Абхорсен. — Тогава ще я заведа в дома си. Ще имам нужда от бавачка. Ще дойдеш ли?

Акушерката се поколеба и погледна към мага на Хартата, който все още стоеше в далечния край на огъня. Той не пожела да отвърне на погледа й и тя още веднъж погледна малкото момиченце, което плачеше в ръцете й.

— Вие сте… вие сте… — прошепна акушерката.

— Некромант? — рече Абхорсен. — Само донякъде. Обичах жената, която лежи тук. Тя щеше да оцелее, ако бе обикнала друг, но не го направи. Сабриел е наше дете. Не виждаш ли приликата?

Акушерката го погледна, когато той се наведе и взе бебето от ръцете й, люлеейки я на гърдите си. То утихна и след няколко мига заспа.

— Да — отвърна акушерката. — Ще дойда с вас и ще се грижа за Сабриел. Но трябва да намерите дойка…

— А предполагам и много други неща — размишляваше Абхорсен. — Но моят дом не е място за…

Магът на Хартата се прокашля и заобиколи огъня.

— Ако имате нужда от човек, който да познава малко Хартата — каза той колебливо, — бих желал да ви служа, защото видях нейното дело във вас, господарю, макар че не ми се ще да напусна своите спътници.

— Може би няма да ви се наложи — отвърна Абхорсен, усмихнат от внезапно осенилата го идея. — Питам се дали вашата предводителка би възразила, ако още двама членове се присъединят към групата й. Моята работа е свързана с пътуване и няма кътче от кралството, където стъпките ми да не са оставили отпечатък.

— Вашата работа? — попита мъжът и потрепери леко, макар вече да не бе студено.

— Да — отвърна Абхорсен. — Аз съм некромант, но не като обикновените. Докато останалите в нашия занаят възкресяват мъртвите, аз ги връщам обратно. А тези, които не желаят да се върнат, аз заставям да го направят — или поне опитвам. Аз съм Абхорсен… — Той отново погледна бебето и добави, почти с нотка на изненада: — Бащата на Сабриел.

Глава първа

Заекът беше прегазен преди минути. Розовите му очи бяха изцъклени, а бялата му козина бе обагрена в кръв. Козината бе неестествено чиста, тъй като той току-що бе избягал от ваната. Тя все още ухаеше слабо на лавандулова вода.

Една висока, необичайно бледа жена се надвеси над заека. Черната й като нощта, модно подстригана коса бе леко надвиснала над лицето й. Не носеше грим или бижута, с изключение на една емайлирана училищна значка, прикрепена към униформения й тъмносин блейзър. Всичко това, съчетано с дългата й пола, чорапи и удобни обувки, я определяше като ученичка. На една табела под значката пишеше „Сабриел“, а римската цифра „VI“ и една позлатена корона съобщаваха, че е в шести прогимназиален клас, а също така е и отговорник.