Читать «Сабриел» онлайн - страница 34

— Благодаря ти — поде Сабриел, като внимателно подбираше думите и съпътстващите ги мисли. — Би ли могла също…

Тя замълча, когато изображението на майка й пред нея внезапно вдигна ръце, сякаш от ужас, и извика:

— Върви!

В същото време Сабриел усети как защитният ромб около физическото й тяло потрепва предупредително, и разбра, че северният знак е угаснал. Тя веднага се завъртя на лявата си пета и хукна назад към границата с живота, изваждайки меча си. Течението насреща й сякаш ставаше по-силно, обвиваше се около краката й, но после отстъпи пред нейната упоритост. Сабриел се добра до границата с неистово усилие на волята, а духът й изплува обратно в живота.

За миг изгуби ориентация и внезапно отново бе скована от студ, а мозъкът й блокира. Едно ухилено, подобно на труп същество тъкмо минаваше през угасналия северен знак, протегнало ръце да я прегърне, а от неестествено широката му уста излизаха облаци вонящ дъх.

Тролк беше много доволен, че е открил бродещия дух на мага на Хартата, както и един счупен защитен ромб. Беше се обезпокоил малко от меча, но той бе покрит със скреж и спаружените му очи не виждаха символите на Хартата, които танцуваха отдолу. Звънецът в лявата ръка на Сабриел също имаше вид на буца лед или сняг, като че ли тя държеше снежна топка. В крайна сметка, Тролк се чувстваше много щастлив, най-вече защото животът, който гореше в тази притихнала жертва, беше много млад и силен. Той предпазливо се приближи и протегна ръцете си с двойни стави, за да обхване врата на Сабриел.

Тъкмо когато слузестите му, разкривени пръсти се протегнаха напред, Сабриел отвори очи и демонстрира блокиращия удар, който й бе донесъл второто място по бойни изкуства, а по-късно я лиши от първото. Ръката и мечът й се изпънаха докрай като едно цяло и върхът на острието разпори гърлото на Тролк, като излезе на цели двайсет сантиметра зад него.

Тролк изпищя, а пръстите му сграбчиха меча, за да го освободят от него — само за да изпищи отново, когато символите на Хартата проблеснаха върху острието. Между кокалчетата на пръстите му се загнездиха нажежени до бяло искри и той внезапно разбра пред какво е изправен.

— Абхорсен! — изхриптя, търкулвайки се назад, когато Сабриел освободи острието с едно рязко движение.

Мечът вече нараняваше мъртвата плът, която Тролк обитаваше, а Магията на Хартата изгаряше съживените нерви, смразявайки твърде гъвкавите му стави. В гърлото на Тролк лумна огън, но той проговори, за да отвлече вниманието на страховития си съперник, докато духът му се опитваше да отхвърли тялото, както змията съблича кожата си, и да избяга в нощта.