Читать «Сабриел» онлайн - страница 32

За втори път в живота си Сабриел пускаше такава хартиена лодка. Баща й я бе научил как да ги прави, но бе подчертал, че трябва да ги използва пестеливо. Не повече от три пъти на всеки седем години, беше казал той, в противен случай щеше да се наложи да плати цена, далеч по-висока от капка кръв.

Тъй като събитията трябваше да следват първоначалния си ход, Сабриел знаеше какво да очаква. И все пак, когато шумът от Втората порта утихна за миг след около десет, двайсет или четирийсет минути — времето не подлежеше на отчитане в смъртта, — тя извади меча си, а Саранет увисна в ръката й, с освободен звънец в очакване да бъде чут. Портата бе утихнала, защото някой… нещо… се връщаше от по-дълбоките владения на смъртта.

И Сабриел се надяваше да е този, когото бе поканила с хартиената лодка.

Глава шеста

Магията на Хартата върху Разполовения хребет беше като примамлив аромат, носен от вятъра, за съществото, спотайващо се в пещерите под хълма, на около повече от миля на запад от счупения Камък на Хартата.

Някога то бе човешко същество, или поне с човешки вид, през годините, прекарани под слънцето. Този образ бе изчезнал през вековете, прекарани от съществото в ледените води на смъртта, докато яростно се бореше срещу течението, демонстрирайки невероятната си воля да живее отново. Воля, която не подозираше че притежава, преди едно неумело хвърлено копие да отскочи от една скала и да прониже гърлото му, като така причини последните няколко минути френетичен живот.

Единствено чрез усилия на волята то се бе задържало откъм изпълнената с живот страна на Четвъртата порта цели триста години, увеличавайки силата си, докато разучаваше прийомите на смъртта. Преследваше по-низшите духове и избягваше или служеше на по-висшите, но неизменно се придържаше към живота. Накрая неговият шанс дойде, когато един могъщ дух изригна иззад Седмата порта, унищожавайки последователно всяка от Горните порти, преди да се развилнее из живота. Последваха го стотици мъртви и той също стана част от тълпата. На самата граница между живота и смъртта настана ужасен хаос, защото се натъкнаха на могъщ враг, но то успя да се измъкне в последвалото меле и победоносно се промъкна в живота.

На мястото, където излезе, имаше много наскоро освободени тела, така че то зае едно от тях, съживи го и избяга. Не след дълго откри пещерата, която обитаваше в момента. Дори реши да приеме име. Тролк. Обикновено име, не особено трудно за произнасяне от една почти разпаднала се уста. Име на мъж. Тролк не помнеше какъв е бил първоначалният му пол преди толкова много векове, ала новото му тяло бе мъжко.

Това име всяваше страх в няколкото малки селища, които все още съществуваха в тази част на Граничната зона, селища, в които Тролк ловуваше, пленяваше и поглъщаше човешкия живот, от който се нуждаеше, за да се задържи откъм изпълнената с живот страна на смъртта.