Читать «Сабриел» онлайн - страница 33

Магията отново проблесна върху Разполовения хребет и Тролк усети, че това бяха силни и чисти познания за Хартата, но заклинанието бе слабо. Силата на магията го плашеше, но липсата на умения, която разкриваше, бе успокояваща, а силната магия говореше за силен живот. Тролк се нуждаеше от този живот, трябваше му, за да подсили тялото, което използваше, както и да възстанови онази част от духа си, която бе изтекла към смъртта. Алчността надделя над страха. Мъртвото същество напусна пещерата и започна да се катери по хълма, а очите му — разпадащи се и без клепки — бяха вперени в далечния хребет.

В началото Сабриел видя своя водач като висока, бледа светлина, понесла се към нея над завихрящата се вода, а след това, когато спря на няколко метра, като неясна, светеща човешка фигура, протегнала ръце да я приветства.

— Сабриел.

Думите прозвучаха неясно и сякаш идваха от много по-далече от мястото, където стоеше светещата фигура, Но Сабриел се усмихна, когато усети топлината на поздрава. Абхорсен така и не й обясни кой или какъв е този сияещ човек, ала Сабриел си мислеше, че знае. Тя бе повикала съветника си само веднъж преди това — когато получи първата си менструация.

Сексуалното образование в колежа „Уайвърли“ беше ограничено — и изобщо не се провеждаше за лица под петнайсетгодишна възраст. Историите на по-големите момичета за менструацията бяха многобройни и най-различни, като често целяха да всеят страх. Нито една от приятелките на Сабриел не бе навлязла в пубертета преди нея, така че тя бе отишла в пределите на смъртта от страх и отчаяние. Баща й беше казал, че онзи, когото повика с хартиената лодка, ще отговори на всеки неин въпрос и ще я защити — и така и стана. Светещият дух отговори на всичките й въпроси, както и на още много други, докато Сабриел не бе принудена да се завърне в живота.

— Здравей, майко — каза Сабриел, като прибра меча в ножницата и внимателно пъхна пръсти от вътрешната страна на Саранет, за да го заглуши.

Светещата фигура не отвърна, но това не я изненада. С изключение на краткия си поздрав, тя можеше само да дава отговори. Сабриел не беше съвсем сигурна дали това беше необичайно проявление на мъртвия дух на майка й, което бе много невероятно, или бе някаква остатъчна закриляща магия, завещана й от нея.

— Не разполагам с много време — продължи Сабриел. — Бих искала да попитам за… о, за всичко, струва ми се… но в момента трябва да разбера как да стигна до дома на баща си от Разполовения хребет… искам да кажа, хребета Бархедрин.

Изображението кимна и проговори. Докато Сабриел слушаше, мислено си представяше картините, които жената описваше: ярки образи, като спомени за едно пътуване, което самата тя бе предприемала.

— Отиди до северната страна на хребета. Последвай разклонението, което започва там, докато стигнеш дъното на долината. Погледни небето… то ще бъде безоблачно. Погледни ярката червена звезда, Уалус, близо до хоризонта, на три пръста в източна посока, гледано от север. Следвай тази звезда, докато стигнеш до път, който се простира от югозапад на североизток. Върви по този път в продължение на една миля на североизток, докато стигнеш до километричен стълб и Камъка на Хартата, разположен зад него. Пътеката зад камъка води към Дългите скали, непосредствено на север. Тръгни по нея. Тя свършва при една врата, издълбана в скалите. Вратата ще се отвори при името Мозраел. Зад нея има тунел, който рязко се издига нагоре. Зад тунела се намира Мостът на Абхорсен. Къщата е разположена над моста. Върви с любов — и не се бави, не спирай, каквото и да се случи.