Читать «Сабриел» онлайн - страница 30

След кратки неприятности с бонбоните и зъбите си, тя започна. Символите се оформяха в съзнанието й — четирите основни знака на Хартата, представляващи върховете на ромб, които щяха да я предпазват както от физическа опасност, така и от Свободна магия. Сабриел ги задържа в съзнанието си, фиксира ги във времето и ги изтръгна от потока на вечната Харта. След това, като измъкна меча си, тя начерта груби контури в снега около себе си, поставяйки по един знак при всяка от четирите посоки. Когато приключи с всички знаци, придвижи този от съзнанието си от главата към ръката си, през меча и оттам в снега. Те се спуснаха като линии от златист огън и се оживиха, пламтейки върху земята.

Последният знак беше Северният знак, най-близък до разрушения камък, и той едва не се провали. Наложи се Сабриел да затвори очи и да използва цялата си воля, за да го принуди да се отдели от меча. Дори и тогава, той бе само бледо подобие на останалите три, и гореше толкова слабо, че едва разтопи снега.

Сабриел не му обърна внимание, потискайки гаденето, което бе изпълнило с жлъчен сок дъното на устата й, докато тялото й реагираше на борбата със знака на Хартата. Тя знаеше, че Северният знак е слаб, но и четирите точки бяха свързани със златисти линии и ромбът бе завършен, макар и нестабилен. Във всеки случай, това бе най-доброто, на което беше способна. Прибра меча в ножницата, свали ръкавиците си, и заопипва колана със звънчетата, а студените й пръсти ги брояха.

— Ранна — изрече на глас, докосвайки първия, най-малък звънец. Ранна, извикващия съня, мелодичният, нисък звук, който носеше тишината.

— Мозраел — Вторият звънец, с пронизителен, тътнещ звук. Мозраел бе пробуждащият, звънецът, който Сабриел не биваше никога да използва, звънецът, чийто звук бе като люлка, която запращаше звънящия в дебрите на смъртта, докато връщаше слушащия към живота.

— Кибет. — Кибет, пътешественика. Звънец с няколко звъна, сложен и противоречив. Той можеше да даде свобода на движението на някой мъртъв, или да го преведе през следващата порта. Не един некромант се бе обърквал с Кибет и беше отивал там, където не бива.

— Дайръм. — Музикален звънец, с ясен и мелодичен звук. Дайръм беше гласът, който мъртвите губеха толкова често. Ала Дайръм можеше също да накара да замълчи нечий твърде свободен език.

— Белгер. — Още един сложен звънец, който звънеше по своя воля. Белгер бе мислещият звънец, звънецът, който повечето некроманти използваха с ненавист. Той можеше да възстанови самостоятелното мислене, паметта и всички характерни особености на живия човек. Или, ако попаднеше в небрежни ръце, да ги изличи.

— Саранет. — Най-дълбокият, нисък звънец. Звукът на силата. Саранет беше ограничителят, звънецът, който приковаваше мъртвите според волята на този, който го направляваше.

И последният, най-голям звънец, който се стори още по-студен за пръстите на Сабриел, дори и в кожения калъф, който го караше да мълчи.