Читать «Сабриел» онлайн - страница 24

Прекосявайки пътя, докато ските й тракаха върху голите камъни по средата му, тя се наведе и внимателно почисти снега.

Ръката принадлежеше на млад мъж, облечен в стандартната бронирана ризница над униформата на Анселстиер от шевиот в цвят каки. Той беше рус и със сиви очи и Сабриел реши, че са го нападнали изненадващо, защото по замръзналото му изражение не се четеше страх. Докосна челото му с един пръст, затвори невиждащите му очи и допря два пръста до отворената му уста. Усети, че беше мъртъв от дванайсет дни. Нямаше видими признаци за причината за смъртта му. За да научи нещо повече, щеше да се наложи да последва младежа в смъртта. Макар и дванайсет дни по-късно, едва ли бе стигнал по-далече от Четвъртата порта. Въпреки това, Сабриел изпитваше огромно нежелание да влиза в царството на мъртвите, докато наистина не й се наложеше. Онова, което бе пленило — или убило — баща й, като нищо можеше да й е устроило засада там. Този мъртъв войник дори би могъл да е примамка.

Потискайки вроденото си любопитство да разбере какво точно се бе случило, Сабриел прекръсти ръцете на мъжа на гърдите му, след като най-напред освободи хватката на дясната му ръка, която още стискаше дръжката на меча — може би все пак не беше съвсем изненадан. След това се изправи и нарисува във въздуха символите на Хартата за огън, пречистване и сън над мъртвото тяло, докато шепнеше звуците на съответните символи. Това бе молитва, която всеки маг на Хартата знаеше и тя предизвика обичайния си ефект. Между скръстените ръце на мъжа проблесна пламтящ въглен, който се разрасна в множество пронизващи, лумнали пламъци, а после огънят обхвана пялото тяло. След секунди той угасна и остана само пепел, покрила бронята на почернялата ризница.

Сабриел измъкна меча на войника от купчината пепел и го забоде в разтопения сняг, в черната пръст под него. Той се закрепи отвесно, а дръжката хвърляше сянка, сякаш бе кръст над пепелта. Нещо проблесна в сянката и Сабриел със закъснение си припомни, че войникът сигурно е носил личен знак или номер.

Като премести отново ските, за да запази равновесие, тя се наведе и закачи с един пръст верижката на личния му знак, издърпвайки го нагоре, за да прочете името на мъжа, намерил смъртта си тук, сам сред снега. Но и веригата, и знакът бяха машинно изработени в Анселстиер и поради това не бяха устояли на огъня на магията на Хартата. Знакът се превърна в пепел, когато Сабриел го повдигна на нивото на очите си, а веригата се разпадна на съставните си части, които се изсипаха между пръстите й като дребни стоманени монети.

— Може би ще те разпознаят по меча ти — каза Сабриел. Гласът й прозвуча странно в тишината на снежната пустош и след всяка дума дъхът й се виеше като малка, влажна мъгла. — Поеми по пътя си без съжаление — добави тя. — Не поглеждай назад.

После сама последва съвета си и пое нататък със ските. Сега изпитваше тревога, която доскоро бе по-скоро теоретична и всичките й сетива бяха напрегнати и бдителни. Винаги й бяха казвали, че Старото кралство крие опасности, и особено граничната зона близо до Стената. Но това академично познание бе примесено със смътните детски спомени за щастие, за живота й с баща й и групата пътешественици. Сега реалността на тази опасност бавно се прокрадваше към нея…