Читать «Сабриел» онлайн - страница 25

След половин миля тя намали и спря, за да погледне отново Разполовения хребет, извила врат назад към мястото, където слънцето си проправяше път през облаците, осветявайки жълто-червения гранит на скалите. Самата тя се намираше в сянката на облаците, затова хълмът й се струваше примамлива цел. Докато го наблюдаваше, отново заваля сняг и две снежинки паднаха на челото й, разтопявайки се в очите й. Тя примигна и разтопеният сняг се стече по бузите й като сълзи. През замъглените си очи тя видя някаква граблива птица — ястреб или каня — да излита от скалите и да се рее, насочила цялото си внимание към някаква малка мишка или плъх, пълзящ в снега.

Канята се спусна като хвърлен камък и секунди по-късно Сабриел почувства, че нечий крехък живот е бил отнет. В същото време тя долови и спазъма на човешка смърт. Някъде напред, близо до мястото, където се угощаваше канята, лежаха още мъртви хора.

Сабриел потръпна и отново погледна хълма. Според картата на Хорис, пътеката към Разполовения хребет се намираше в тясно дере между две скали. Тя съвсем ясно виждаше предполагаемото място, но мъртвите се намираха в тази посока. Онова, което ги беше убило, може би все още се намираше там.

Скалите бяха огрени от слънцето, но вятърът гонеше снежните облаци към него и Сабриел предположи, че до падането на здрача остава едва час. Беше загубила време, докато освобождаваше духа на войника, и сега не й оставаше нищо друго, освен да продължи бързо напред, ако искаше да стигне до Разполовения хребет преди мръкване.

За миг обмисли онова, което я очакваше нататък, а след това избра да направи компромис между бързината и предпазливостта. Заби щеките в снега, разхлаби ремъците, слезе от ските и после бързо ги привърза диагонално на раницата си. Направи го старателно, припомняйки си как бяха паднали и развалили заклинанието й на Хартата на парадния плац — едва тази сутрин, а й се струваше, че е било преди седмици и на другия край на света.

След като направи това, тръгна по средата на пътя, далече от снежните преспи в канавките. Съвсем скоро щеше да се наложи да се отклони от него, но по всичко личеше, че по стръмните скалисти склонове на Разполовения хребет имаше малко сняг.

Като последна предпазна мярка тя извади меча на Абхорсен, после отново го прибра в ножницата, така че част от острието остана извън нея. Щеше да го измъкне бързо и лесно, ако й потрябваше.

Сабриел очакваше да открие труповете на пътя или край него, но те лежаха по-нататък. Имаше много отпечатъци и разровен сняг, които водеха от пътя към пътеката до Разполовения хребет. Тази пътека вървеше между скалите, следвайки коритото на един поток, който се спускаше от дълбок извор нагоре по хълма. Пресичаше потока на няколко места, а над водата имаше камъни или дънери, които да пазят сухи краката на пътниците. По средата на пътеката, където скалите почти се допираха, потокът си бе издълбал малка клисура, широка около четири метра, с дължина и дълбочина около девет. Тук хората, които я бяха проправили, бяха принудени да изградят мост по течението на потока, вместо през него.