Читать «Сабриел» онлайн - страница 23

Преметнала ските през рамо, Сабриел си проправи път през счупените дървени късове на портала. Премина през арката, от калта към снега, от яркото слънце към бледата луминесценция на падащия сняг, от миналото към своето бъдеще.

Камъните на Стената от двете страни и над главата й, сякаш я приветстваха с добре дошла у дома, а между тях се стичаха поточета от символи на Хартата, подобно на дъжд из праха.

— Старото кралство те приветства — каза Хорис, ала гледаше как символите на Хартата се стичат по камъните, а не Сабриел.

Сабриел излезе от сянката на портала и смъкна надолу шапката си, така че козирката й да предпазва лицето й от снега.

— Пожелавам пълен успех на мисията ти, Сабриел — продължи Хорис, като я погледна. — Надявам се… надявам се съвсем скоро да видя и теб, и баща ти.

Той отдаде чест, елегантно се завъртя наляво и изчезна, като я заобиколи и премина с маршируване през портата. Хората му се отдалечиха от границата и го последваха. Сабриел се наведе, докато те маршируваха покрай нея, плъзна ските напред-назад в снега, а след това пъхна ботушите си в ремъците. Снегът валеше неспирно, но слабо и снежната покривка не беше плътна. Все още ясно виждаше стария северен път. За щастие, снегът се бе натрупал в канавките от двете страни на пътя и можеше да напредне бързо, ако следваше тези тесни снежни пътеки. Макар че по всичко личеше, че в Старото кралство е с няколко часа по-късно, отколкото в Анселстиер, се надяваше да пристигне при Разполовения хребет преди здрачаване.

Вземайки щеките, Сабриел се увери, че мечът на баща й е на мястото си в ножницата, а звънчетата са окачени правилно на ремъка. Замисли се дали да не направи бързо заклинание на Хартата за сгряване, но се отказа. Пътят беше с лек стръмен наклон, така че карането на ски щеше да е доста уморително. Със своя ръчно плетен пуловер от непрана вълна, кожено яке и дебелия, двойно подплатен голф за ски, вероятно щеше да загрее прекалено, щом започнеше да се движи.

С отработено движение отблъсна напред едната ска, замахна с другата ръка с щеката и потегли, точно когато последният въоръжен войник я задмина на път към портала. Той се ухили, но тя не го забеляза, съсредоточена върху това да установи ритъм между ските и щеките. След минути буквално летеше по пътя — дребна тъмна фигура на фона на бялата земя.

Глава четвърта

Сабриел откри първия мъртъв войник от Анселстиер на около шест мили от Стената в последните гаснещи часове на следобеда. Хълмът, който според нея бе Разполовеният хребет, се намираше на една-две мили на север. Тя беше спряла да погледа мрачното му туловище, издигащо се като гола скала от заснежената земя, а върхът му в момента бе скрит зад едно от светлите, пухкави облачета, от което от време на време се сипеше сняг или суграшица.

Ако не беше спряла, навярно щеше да пропусне вкочанената бяла ръка, която се подаваше от една пряспа от другата страна на пътя. Ала в мига, в който я зърна, вниманието й бе приковано и Сабриел усети познатия спазъм на смъртта.